jeni_nik (Женя Николова)
13 96
23.02.2005 г., 10:27 ч.

За болката 

  Есета
5460 0 4
1 мин за четене

Болката … Тя е извечна, тя е първосъществуващото. От нея е произлязъл светът и дори след неговия край тя ще продължи да съществува. Няма нищо по-вечно от нея, дори Слънцето. След като то спре да свети ще остане болката от спомена за топлината му.
Всеки човек го боли и то непрекъснато – дали ще е върха на кутрето или сълза в дъното на окото – това няма значение, от значение е само това, че болката съществува, независимо от нашето желание. И нищо не може да я спре. Да, вярно е, че за физическата болка има лекарства и че тя може да бъде премахната, но не е ли тя израз на онази другата, вътрешната болка. Онази, която яде човека отвътре докато от него не остане нищо … или по-точно – нищо достойно за уважение.
Страшното е, че не можем да си помогнем един на друг, защото ние, хората, сме егоистични същества. Всеки път когато протегнем ръка да помогнем другиму, правим това, за да облекчим собствените си страдания. Но най-лошото е, че въпреки всички усилия, които полагаме, със всяко наше действие и със всяка казана дума, ние нараняваме другите. И което е още по-страшно – в повечето случай правим това несъзнателно. Просто имаме вътрешна необходимост да чувстваме, да знаем, че и останалите страдат както нас, че дори и повече. Това, че другите страдат повече от нас е може би единствения стимул, който ни кара да продължаваме да живеем и в момента, в който осъзнаем, че нас все пак ни боли най-много, ние преставаме да се борим и животът ни свършва; просто прекъсваме нишката, за да я започнем отново в някой друг живот, може би. Защото болката е в основата на всичко – дори животът ни започва с болка. Краят му също е увенчан от нея – тя може да е физическата болка от някаква болест или просто болката, че животът ни напуска.
Болката … тя ще пребъде!

© Женя Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Всеки път когато протегнем ръка да помогнем другиму, правим това, за да облекчим собствените си страдания." - не съм съгласна. Смятам, че когато помагаме на някого, това е единствено заради вродената ни доброта и разбиране! Напоследък се тревожа, че хората прекалено много мислим за болката и нещастията, които ни спохождат. Не болката ще пребъде, ще пребъде желанието ни да надвием болката!!! Страхотно есе си написала, допада ми светоусещането ти.
  • Болката е пречистваща за човека, ще съществува, докато го има и него...Проникновено, добро есе, поздравления.
  • колкото повече неща чета от теб, те чувствам странно близка. дали пък хората не сме всички из основи еднакви, само външността и средата ни на живот да ни отделят от другия. възможно ли е?
  • Смятам,че всичко, което си казала не е нищо друго освен самата истина. Болката, в каквато и да е форма винаги е съществужала и ще продължава да съществува. Хората трябва да свикнат да живеят с нея,но да не забравят, че има и щастие, и радост, които осмислят дните ни.
Предложения
: ??:??