24.12.2011 г., 1:56 ч.

"За" или "против" избора на емигрантите от родината днес 

  Есета » Ученически
8258 1 0
3 мин за четене

„За” или „против” избора на емигрантите от родината днес

 

   В наши дни голяма част от българите напускат родината. Все по- и по-често младите хора мечтаят да градят живот другаде и въпросът за емигрирането илиза на преден план.

И наистина – „за” или „против”?

   Защо „за”?

   Защото според някои чужбина е мястото на реализация. Мястото, на което могат да намерят това, което в България се счита за недостижимо. И лошото е, че въпросът не опира само до пари. Малко хора осъзнават, че материалните ценности не са единствените неща, които биха подтикнали един човек - един българин, да напусне родината... но за това по-късно. Все пак всяка монета има две страни.

   Защо „против”?

   Ами първо защото е антипатриотично и, като се има предвид миналото на родината ни, неуважително да се отнасяш с пренебрежение към отечеството си и да го ругаеш. Защото да твърдиш, че системите в България са под всякаква критика, при положение, че ТИ си този, който отговаря за тях, е хипокритично! Егоистично е! „Аз си тръгвам, а пък вие се оправяйте както можете.” Защото това е избора на страхливеца, на този, който бяга от проблемите, който няма смелостта да се изправи срещу тях, да вземе нещата в свои ръце, да направи промяна...

   Да, ама не!

   Аз, като човек, който знае какви са хората от младото поколение, от които зависи бъдещето на България, и знае какви са поколенията, които идват след това, мога с ръка на сърцето да кажа, че ние, като народ, не сме готови за тази промяна. Не сме дорaсли за нея. Защото болшинството от българите живеят просто ей такa, без да имат някаква цел, някаква мечта. Един пример - критикуваме образователната система, но някак си минава покрай нас факта, че един човек, който иска да се научи, винаги ще намери начина да го направи. У нас липсва мотивация, желание за постигане на нещо по-висше. Това е и причината, поради която България е страна, толкова близка на Европейския съюз, но същевременно толкова далечна. И така както сме далеч от Европейския съюз, далеч сме и от съвършенството. Но и по никакъв начин не се стремим към него! И да, знам, това зависи точно от хората на нашето поколение, но не може един човек да налее акъл в главата на сто хиляди, които не искат да го слушат!

   И тук идва вторият проблем – не искаме да слушаме. Приемаме „новото”, но не осъзнаваме, че то е същото като старото. Защо? Толкова ли е стрaшно различното? Толкова ли е стрaшен човек, който не слуша ар-енд-би, рап, поп? Толкова ли е страшен човек, който обича да чете? Който не прави правописни грешки? Който обича да рисува, да пише или да твори по какъвто и да било начин? Толкова ли са страшни другите култури? Или съществуват само българската, американската и западноевропейската, макар че даже и нея трудно възприемаме? Толкова ли е страшно? Толкова ли боли?... Можете ли да преброите колко пъти съм използвала думата „защото”? Колко пъти съм задавала въпроси и после съм давала отговор на тях? Е, за тези нямам - това и аз не го разбирам!...

   Моят избор е да замина. Добре, може би е егоистично. Може би е донякъде израз на страх. Може би. Но не сме ли всички хора до една степен егоисти? Нямаме ли право да се страхуваме?...

© Мария Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??