За приказките във FACEBOOK и мълчанието навън
Официално, идеята на всички социални мрежи е да ни свързват с приятели, познати, близки; да ни дадат възможност да споделяме всичко с тях - размисли, снимки, видеота, живота си... Неофициално? Нямам представа каква им е целта - освен да ни заливат със спамерски съобщения и доброволно да си даваме личните данни, май друго не получаваме. По-страшното е друго - спряхме да си ГОВОРИМ. На живо, на улицата, по телефона... Истински.
Направих си профили в Twitter и LinkedIn (по "служебни въпроси"), някога имах профил и в MySpace. Google+ е втория сайт, който отварям, когато вляза в Интернет. Имам 183-ма приятели във FACEBOOK (разбира се, че това е първият сайт, който отварям). Виртуално общувам с не повече от 20 от тях. Останалите са хора, преминали през живота ми - бивши съученици, техни приятели, които може би съм виждала (но нали имаме общи другарчета...), напълно непознати, добавени заради някоя от стотиците игри в сайта... С колко от тях общувам навън? С по-малко от половината. На колко от тях мога да разчитам? Колко от тях познавам наистина? Колко от тях бих поздравила на улицата или в метрото? Помня ли рождените им дни, без да се консултирам с така услужливия и всичко-помнещ FACEBOOK? Наистина ли сме приятели? Не ни ли разделят всъщност социалните мрежи, създадени, за да ни свързват? Защо намираме за по-лесно да напишем на стената си, че сме ядосани, да изложим пред десетки хора мислите и чувствата си, вместо просто да поговорим с техния обект? Защо си пращаме виртуални картички за Нова година, Коледа, Великден, рождени дни - защо не изпратим истинска, картонена такава, която да покаже, че не сме чак такива роботизирани интернет-маниаци? Защо със съседката си обменяме по Skype рецепти за баница, сладкиш и домашен сладолед, вместо да обуем чехлите и да се размърдаме до съседния апартамент? Защо сме съгласни децата ни да стоят в някоя от всички социални мрежи и да чатят с хора, които "познават", мислейки си, че са на сигурно място, вместо да ги изгоним да тичат по улицата, да падат, да се сбият и да си скъсат (не дай си, Боже!) блузата, докато се учат да общуват с живи хора? Защо във FACEBOOK се въртят до припадък игри, в които кликаме до припадък, а "милосърдните" им разработчици ни увещават, че 5% от всеки спечелен от тях цент отива за бедните деца в Африка, Афганистан или Зимбабве? Защо моя позната днес ми прати покана да "ям" виртуален сандвич, за да спечели някаква награда, вместо да излезем на кафе? Или така е по-лесно: падат задръжките, няма разстояние, имаме време да премислим думите си, общуването е по-бързо и приятно... А ОБЩУВАМЕ ли всъщност?
© Марина Петкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много си права, за жалост! Но всеки с мнението си, не забравяй. Поздрави
! -
Магданоз, не се отмятам от думите си.
Четеш отгоре-отгоре. -
neis (Магданоз ), Фейсбук е продукт на хора и носи всичко човешко. Аз обичам снимки на бебета - вероятно като повечето (истински) жени. Идеята е съвсем друга, а забележката Ви към faber - порядъчно неуместна. Спокойна вечер Ви желая!
-
refab (Фабер ), никът lud_kupon е над 13-годишен и ми носи изключително приятни спомени... Освен това е уникален и отразява същността ми. Надявам се refab да ти носи същите емоции! Страхотна вечер ти желая и повече позитивизъм!
-
Какъв неприятен ник - "луд купон"!
-
Bezzhichen (Безжичен ), "Явно манипулациите са много желано нещо на този свят. " - това е повече от вярно.
-
Аз лично убивам само работно време там, в нас компютъра е по- скоро мебел.
Но е тъжно наистина, много тъжно всичко това, което си написала, и за съжаление, вярно
А какви времена бяха... -
Какви са целите на „социалните мрежи”, които нито са социални, нито са мрежи, нито са оригинални. Кое и какво не беше правено преди нещото "facebook", кое му е оригиналното? Окачването на физиономиите на "стената" е древна практика за показване на престъпниците - в древността с рисунки, сега с малко по-модерни неща като фотографии и модерни рисунки. А пък се правеше и прави в толкова много други сайтове, много, много преди да се пръкне това нещо. Кое му е оригинално, че го нямаше в стотици сайтове преди това нещо? Губене на време в празни приказки ли, хранене на някакви животни ли (смях до припадък) във "виртуалното пространство" (което си е много реално пространство вурху безумни по размери (капацитет) "storage area networks" (демек дискове), огромни архиви (всичко ваше е там и никога не се изтрива, даже и да го изтриете), какво още? Значи т.н. наречения успех на това нещо (и другите като него) не се дължи на ползите за „обществото” (Не забравяйте – „Общество не съществува” – Аин Ранд в свободен цитат). Тогава каква е причината за лавината, губеща милиарди човекочаса (ужасна терминология, но тук точна) всяка седмица. Явно изпълнение на поставените цели от тези, които дават парите. Нали не вярвате (аз никога няма да повярвам, или по-скоро ще повярвам в тази легенда, когато повярвам в извънземните, т.е. пак никога), че рекламите и не знам си още какво го издържат? Ами милиардите, изсипани преди който и да е имал идея за тази мрежа (приказките как от една иновация, постепенно и бавно започнало чудото, което се оказало страхотно да ми ги разправят, а пък ще ги мисля верни колкото и ябълката и на Рокфелер)? Явно манипулациите са много желано нещо на този свят.
-
Благодаря ви, Кети и Кристина!
-
Много вярно написано. За съжаление.
-
Напълно споделям мнението ти за виртуалните контакти, особено във Фейсбук. От всички, които имам в списъка с приятели, надеждни са едва двама-трима души, добре се познаваме с около 30-ина, защото съм от малък град. Всъщност, ако не беше това принудително стоене у дома, в Интернет влизам само при нужда
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
