ЗА СТРАДАНИЕТО И ПРОШКАТА

   В живота често се случва хората, след като бъдат наранени от някого, да се впуснат в безогледно отмъщение. Мислят, че по този начин ще се почувстват по-добре, но в последствие се чувстват по-опустошени от всякога.

   В много от случаите този, който наранява, не го прави нарочно и действията му са резултат от оскъдния житейски опит и от моделите на поведение, които е наблюдавал в детството си, в заобикалящата го среда. Докато този, който отмъщава, го прави нарочно и целенасочено, съзнавайки, че постъпва лошо. Така той или тя слиза по-ниско от този, който го е наранил. Така злото се увеличава и като лавина помита всичко по пътя си. Единственият начин да се предотврати разрушителната дейност на негативните емоции и действия е да кажем на глас какво мислим за постъпките на този, който ни е наранил и как се чувстваме, и после да го оставим сам с мислите му, а вътре в себе си да му простим.

   Исус Христос, когато бил разпънат на кръста, казал: „Прости им, Господи, те не знаят какво вършат!” Значи коренът на злото е в незнанието, в неопитността. Незнанието включва и това да не разбираме какви са последствията на едно или друго наше действие и така сме затворени в порочния кръг на обидата и омразата, докато не намерим сили да го разкъсаме чрез Прошката.