Искам да разкажа за един човек, когото познавам от дете. Много добър мой приятел, може би най-добрия. Не знам защо го правя, може би просто искам да разкажа, да споделя със себе си. По една или друга причина живота ни беше разделил, но ни събра отново. Няма да забравя този ден, деня, в който го видях отново. Изглеждаше прекалено самонадеян сякаш света беше в краката му, сякаш нямаше нещо, което да не може да направи. Като се замисля той винаги можеше да направи всичко, което поиска. Винаги можеше да направи всичко стига да го поиска. Та както казах самоуверен точно това беше той, страхотно чувство за хумор, надсмиваше се на всичко и най-вече на себе си, не познавам много хора, които го умеят.
Един ден тази увереност, че всичко може да бъде както той иска по някаква причина изчезна.. не той не се промени нито държанието към другите нито безразличието към идиотите нищо само изчезна искрицата блестяща в очите му. Тази искрица, която го караше да вярва, че може всичко. По някаква причина т ...