1.07.2011 г., 19:19 ч.

Заблудена 

  Есета » Лични
1232 0 2

Една заблудена сълза се стича по лицето ми. Размазва грима ми. Смесва чистата си кристална красота с черен молив и спирала, нанесени с едничката цел да ме обвият в твърда черупка и маска. Една заблудена сълза се стича по лицето ми. Пътят ù е познат. Той е чертан милион пъти от други заблудени. Една заблудена сълза се стича по лицето ми. Вдигам ръка и я изтривам. Изличавам я, както ти изличи мен. Една заблудена сълза се стича по лицето ми. Аз не плача. Не се заблуждавай. Не се тревожи. Аз не плача. Това е просто заблудена капчица вода, попаднала в очите ми. Аз не плача. Аз съм силна. Жива. Аз не плача. Просто вече нямам сълзи.

© Кристина Каменова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??