5.11.2017 г., 16:33 ч.  

Заболяванията на модерното общество 

  Есета » Социални
2992 7 3
7 мин за четене

Човек е заобиколен от хора, а се чувства по-сам от всякога. Или какво е общото между Юнг и Фейсбук.

 

Звучи като парадокс, а всъщност е крайно логично. Юнг примерно описва проблемът, но той е достатъчно елементарен всеки да го види, стига да иска. Тези които разбират от икономика, ще го схванат най-лесно. Човекът малко или много може да се разглежда като ресурс който има определено търсене, и определено предлагане. Когато предлагането надвишава търсенето, цената пада. Така е и с хората. Когато примерно си заобиколен от двама човека, отношението ти към тях ще е коренно различно от това ако си заобиколен от две хиляди. Урбанизацията, която беше неизменна част от цивилизацията поне до момента, причинява този срив в стойността на човека. Никой не е "незаменяем", не само на работа, но и в "сърцата" на хората. Въпреки че в момента хората имат възможността (чрез информационните технологии) да се де-урбанизират, малцина от тях осъзнават дълбочината на проблема. Такъв обаче те всички усещат на несъзнателно ниво, и го разрешават инстинктивно, често по доста опасен за тях (и тези около тях) начин.

 

  • За да бъдеш приет от огромна общност хора, които нямат почти нищо наистина общо помежду си, трябва да развиеш някакво абстрактно общоприето поведение/поза/мислене. Това се нарича конформизъм. Примерно ако повечето мъже си стрижат косата първи номер (защото се възприема за по-мъжествено), то и ти трябва да направиш същото, защото иначе ще изглеждаш "странен". Тъй като има толкова хора наоколо които не са "странни", то по законът за най-малкото съпротивление, останалите няма да стоят и да се чудят защо така си си решил, а просто ще запечатат негодуванието си лепвайки ти етикета. Проблемът на конформизмът обаче е двoяк. От една страна, се губи индивидуализъм, защото той изисква повече усилия от другите да бъде разбран. От друга страна подобни "общоприети" норми се налагат най-вече външно чрез популярна култура, политика, медии. Т.е. хората много лесно биват манипулират външно и се провежда т.н. социален инжинеринг. Обществото може и бива моделирано под различен претекст, обикновено за неговото "благо" естествено... Но кой наистина може да каже дали е така?

 

  • След като индивидуалността не се цени (защото попада често в графа "странно"), и всички се опитват да изглеждат "нормални", то човек трябва да намери друг начин да бъде забелязан от останалите. Но дори това е моделирано от популярната култура. За да бъдеш "видян" от другите, трябва да бъдеш "звезда". Хората в едно конформистко общество, развиват патологичната нужда другите да ги забелязват и величаят. Те не търсят просто да бъдат ценени в личният си кръг, а абстрактна общовалидна популярност. Интересно е, че всяка по-голяма група хора, винаги излъчва "звезда". Той/Тя говори най-много, облича се и изглежда най-модерно, най-големият нарцис е, а останалите се опитват да и се харесат (за да докажат собствената си значимост). "Звездата" по този начин развива и желание за власт над тези които се прекланят пред нея, защото забелязва, че те обожават да я копират и повтарят. Това са изключително патологични взаимоотношения, но ако човек не се включи на "влакчето" да бъде "популярен", рискува не само да е "странен", но и да се превърне в "аутсайдер". Аутсайдерът е много по често срещан в модерното общество, защото в такива се превръщат дори и хората които просто искат да водят здравословен социален живот. Ако човек откаже да бъде конформист, откаже да се бори за "популярност", той в някаква степен автоматично се превръща в "аутсайдер" в очите на повечето. Никой няма да плаче за него, защото останалите са твърде заети да се опитват да накарат "популярните" да ги харесат... Никой не търси и уважава невзрачният човек, в който вижда самият себе си... Този който е измислил "социалните мрежи" сигурно е чел Юнг, и е осъзнал тази човешка кондиция в модерното урбанизирано общество. Социалните мрежи, естествено не са наистина "социални". Те са възможност за този подтиснат от собствената си незначимост модерен индивид, да се преструва, че някой, някъде там, му пука за него. Да трупа постове и снимки на кучета, котки, манджи, екскурзии и какво ли още не, с надеждата, че някой друг се интересува от неговите действия. Той просто има толкова много "приятели" и "последователи", че няма как да им предаде тази жизненоважна информация, освен да я публикува в интернет за целият свят. Аз лично съм твърде скептичен за света, но има един който наистина силно се интересува от него, и всички като него - Властта...

 

  • Човек спира да решава проблеми във взаимоотношенията си. Когато нещо не работи така както си го представя, по-лесното е да ги прекъсне... винаги има някой друг на пазара, с който може отново да се пробва. Това създава за него един омагьосан кръг, че винаги проблемът е в "някой друг", защото винаги има още някой, с когото не е постъпил така както с предният... Наистина ли подобно нещо вече може да се нарече взаимо-отношения, или е просто отношение - или си съгласен с него, или не.

 

  • Човек няма нужда дори да се прави на добър, ако това коства наистина усилия. Някои си спомнят живота навремето, особено онзи на село, когато хората далеч повече си помагаха, подкрепяха, общуваха. Защо така се получи, че всеки стана по-изнервен и все по-малко отделя от времето си за някой друг? Въпреки че има не един фактор, най-големият е че просто средата се е променила. Докато навремето е трябвало да прекараш цял живот с определени хора и животът ти до голяма степен е зависел от тях, то в момента, хората сменят не само градове, но и държави. Най-големият фактор за оцеляването ти не са вече хората, а парите. Няма я онази връзка, със земята, с хората, няма я онази стойност. А нека не забравяме, че човек е егоистично същество, и малцина биха направили нещо в което не видят първо полза за себе си. Както навремето, така и сега.

 

  • Накрая, след всичко това, човек остава дълбоко несигурен в себе си и останалите. Той лесно отритва другия, когато му се отдаде по-добра възможност, но в същото време и той бива лесно отритнат на свой ред. Единственото решение на проблемът за него остава да се затвори все повече в собственото си его, отдавайки се на нездравословен егоизъм и егоцентризъм. Но за да забрави изобщо за този факт, той трябва да продължи фалша, играе ролята, разпространявайки все повече своята болест навън, към останалите. За да ги превърне и тях в това което той представлява...

 

 Instead of the concrete individual, you have the names of organizations and, at the highest point, the abstract idea of the State as the principle of political reality. The moral responsibility of the individual is then inevitably replaced by the policy of the State (raison d’etat). Instead of moral and mental differentiation of the individual, you have public welfare and the raising of the living standard. The goal and meaning of individual life (which is the only real life) no longer lie in the individual development but in the policy of the State, which is thrust upon the individual from outside and consists in the execution of an abstract idea which ultimately tends to attract all life to itself. The individual is increasingly deprived of the moral decision as to how he should live his own life, and instead is ruled, fed, clothed, and educated as a social unit, accommodated in the appropriate housing unit, and amused in accordance with the standards that give pleasure and satisfaction to the masses. The rulers, in their turn, are just as much social units as the ruled, and are distinguished only by the fact they are specialized mouthpieces of State doctrine. They do not need to be personalities capable of judgment, but thoroughgoing specialists who are unusable outside their line of business. State policy decides what shall be taught and studied.
 
 C.G. Jung, The Undiscovered Self
 

 

"It's a social-validation feedback loop ... exactly the kind of thing that a hacker like myself would come up with, because you're exploiting a vulnerability in human psychology. The inventors, creators — it's me, it's Mark [Zuckerberg], it's Kevin Systrom on Instagram, it's all of these people — understood this consciously. And we did it anyway."

 

Sean Parker, founding president of Facebook

 

Следва продължение...

© Interim Всички права запазени

Първа част от надявам се едно по-подробно разглеждане на заболявания на модерното ни общество.

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ще може ли някакъв контакт?
    Екранизирал съм текста.
    email: savataivanov@gmail.com
  • Така представени нещата: или трябва да си водач на стадото,или част от него...
    Природата е оформила една неравнопоставеност и ние сме част от този баланс.
    Поздрави за началото!
  • Правилни мисли. Но социалните мрежи настъпват като чужди войски и завоюват все повече... Ето и ние тук публикуваме, поне не глупостите от фейсбук, но се запитах дали пък и ние тук търсим да ни "погалят егото" както беше написала в едно стихотворение членка на този сайт. Та... се запитах, какво да правим като живеем в такъв свят?
Предложения
: ??:??