Човек има невероятната склонност да забравя - и доброто, и лошото.

Спомените, които все пак устояват на Времето и Забравата, са всички онези моменти, когато сме се чувствали на сигурно, заобиколени от истинска и чиста обич, когато сме били щастливи.

Забравяме какви сме били.

Не се замисляме много и над това "Накъде отиваме?"

За нас съществува просто "сега".

Когато се замечтаем, какво виждаме?

Това, което бихме искали да бъдем; хората, с които искаме да сме; живота, за който копнеем. Анализирайки ги, разбираме какви сме.

Човек не бива да забравя от къде е тръгнал; старите си приятели; любимите си места. След време само тези неща биха му помогнали да открие загубеното си Аз.

Уповавайки се на мечтите си, разбираме какво искаме - предпоставка да се мобилизираме да осъществим мечтите си.

Мобилизацията е свързана с максимум усилия и избягване на предишни грешки.

Така отново се връщаме към миналото - да си спомним какви сме били; как сме приемали нещата в живота ни; как сме реагирали на бариерите към целта; как сме оценяли пораженията и спечелените битки.

Имаш ли мечти, нямаш право да живееш в Забрава.

Нямаш право да се мислиш за всесилен, защото такъв човек още не се е родил.

Нямаш право да погубваш други, заради личната си мечта, защото ще дойде време само те да могат да ти помогнат.

Не подценявай никой.

Във всеки срещнат се крие потенциален враг или приятел.

Направи го неутрален.

Как? За това ще поговорим по-късно...

Мечтайте, защото в мечтите граници няма. Има само необятно щастие, любов и свобода!

Успех!