Залезът
Днес, в един такъв облачен ден, аз ще пиша за залеза. Това, което всеки един от нас има възможността да наблюдава през втората половина от денонощието...
Залезът – това е второто лице на нашето безценно слънце... той се появява късно вечер, когато птиците се прибират в гнездата си, хората - в домовете си, а катериците - в хралупите си. Но, в интерес на истината, залезът е нещо по-крaсиво... нещо по-вълшебно... в него е скрита сякаш някаква магия... казват: „Утрото е по-мъдро от нощта”. А аз мога да твърдя, че изгревът не е по-мъдър от залеза (ако трябва да се прави аналогия с по-горно цитираната мисъл). Залезът крие в себе си нещо, което не можем да открием в изгрева... когато слънцето залезе на запад, тогава, според древните египтяни, Земята замира... всичко се изпокрива... и всичко живо наоколо чака появата на изгревното слънце, защото тогава животът отново се връща.
Но, когато се покаже кървавото лице на залязващото слънце, тогава пък се появяват романтиката и любовта... това, което кара сърцата на двама влюбени да бият със скоростта на бързоскоростен трамвай... „Че какво пък от това?” – някои си биха казали... но всъщност не биха се оказали прави. Защото залезът не настъпва само в края на деня... залез можем да наблюдаваме и в края на живота си. Това, което го прави безценен е именно неговата красота... тази красота и ние трябва да оставим след себе си... а изгревът да е нашето ново начало всеки ден... JИскате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сопи Всички права запазени
