Защо, когато обичам истински и давам всичко от себе си, боли така?! Защо, когато се доверявам и подарявам най-святото си, ме предават така подло?! Защо, когато те видя усмивката ми замира?! Защо продължавам да плача и да страдам след всичко?! Защо обичам и едновремено мразя?! Защо имам чувството, че каквото и да правя, стоя на едно място?! Защо постоянно търся, а не намирам нищо?! Защо треперя в самотата си?! Защо надеждата е още жива в сърцето ми, след като то е мъртво?! Защо не чакам вече с трепет и вълнение любовта?! Защо ме нарани и после нагло каза "извинявай"?! Защо не мога да чуя пулса на сърцето си?! Защо се обвинявам?! Защо се страхувам от всички и от всичко?! Защо те чакам още пред вратата?! Защо нямам сили да постигна целите си?! Защо не мога да се изправя след като съм паднала?! Защо не мога и не искам да простя тази подла изневяра?! Защо умирам, а не живея на пук на всички и на всичко?! Защо?!!!