16.03.2007 г., 9:13

Защо

1.7K 0 0
Защо хората се нараняват сами и след това обвиняват съдбата?
Защо доброто и злото вървят ръка за ръка?
Защо любовта и омразата са неразривно свързани?
Защо не можем винаги да сме весели?
Защо не можем да сме само и единствено щастливи, обичливи, разбиращи?
.......................
Може би защото всичко е една илюзия, една измислица, за да имат хората стимул за живот.
За да търсят нещо повече от живота...
А дали ще го намерят?
........................
И нима ако искаме да ни се случват само хубави неща, трябва да можем да мразим?
Не! Просто има неща, които са напълно излишни. Но тук се появява едно противоречие, защото все пак ако тези лоши страни на добрите чувства ги няма, светът няма да бъде същият, какъвто е сега...
И все пак колко хубаво би било ако единствените двигателни сили на живота бяха любовта, доброто, разбирателството!?...
Точно тук обаче се получава така, че човек разбира сам за себе си по различен начин що е това разбирателство...
  Откъде и как се получи така, че се изкривиха представите ни за тези добродетели? Откъде нещата тръгнаха наникъде?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...