Защо сме различни от западноевропейците?
Базата за сравнение между българската и западноевропейската култура засяга историята и настоящето. Изтокът и западът почти винаги са били в противоположни позиции, поради религиозни, политически и други причини. Сблъсъкът в различията между източноправославната и католическата църква до ден днешен съществуват. За едните западната църква е еретично образувание, което през единадесети век си навлича гнева на константинополския патриарх. Причината е, че местния римският религиозен водач решава да отнеме върховенството виждайки перспективата на запада. В западната църква има възможност за пищни храмове, одежди, празненства, даже и почести, които гарантират участие във власта, докато при нас тя е много по-скромна дори и от гледна точка на плоското изографисфане на иконите, както и липсата на скулптури. Тогава двете църкви се разделят. Геополитическото разпределение на западните страни ги предразполага да развият корабоплаването, като завладяват нови територии, заробват чуждото население и плячкосват богатствата му. Така приносът към всяка една корона облагодетелства монархиите и ги извежда на високо равнище, непосилно за възможностите на народ, като българския, който по време на великите географски открития е бил смачкан от робство и геноцид. Това са истинските тъмни векове на Европа. В българската история няма сведения за колониална политика и геноцид спрямо чуждо население, но това не е променило ни най-малко отношението на другите страни. Днешните наследници, като Британия, Франция, Испания и Турция се наричат демократични, но през историята са се доказали, като пълна противоположност на това. Днес също проявяват силен икономически и политически натиск и на практика не са променили много своя афинитет. Пет вековното прекъсване в културен, технически и религиозен план поставя въпроса защо западната църква не е подала ръка на българския и съседните нему народи през времето на все още непризнатия и днес чудовищен геноцид? Нима жаждата за богатства не е имало насищане след множеството заграбени колонии и безплатна работна ръка, та се е наложило кръстоносните походи също да плячкосват по пътя си до божи гроб? Изоставени, като иноверци спрямо чужда друговерна и силно агресивна религия ние сме били отписани от политическата карта, като ненужен никому народ.
България се различава от запада и винаги ще бъде различна в хубавия смисъл на думата. Все повече исторически доказателства сочат, че произходът ни идва от самия балкански полуостров, като наследници на траките. По-рано ни учеха, че прабългарите са били номадски народ, който е нямал писменост и държавност, което се опроверга напълно, след последните научно-исторически открития. Оставили сме култура по пътя си, а не руини. Строили сме красиви градове, но други са се облагодетелствали. Никога не сме били обичани от запада заради верската ни православна изповедност, а по-късно и от мюсюлманите. Дори след освобождението великите западноевропейски сили са били против обединяването на българите и непростимо са ни разкъсали след победата ни в балканската война. Същите тези наследници на робовладелството, геноцида и колониалната политика са ни лишили от правото да си върнем онова, което е наше по право. Дори има доказателства, че външния министър на Франция е настоявал, че страна като България не съществува и тази територия трябва да се раздели между нейните съседи. Не бива да забравяме подобни исторически факти.
Днес много погрешно се смята, че западната култура е еталон за подражание, който чрез създаването на европейския съюз и международния валутен фонд продължава колониалната си политика. Според мен робството никога не е спирало да съществува. Просто методите и способите са различни за да могат някои страни да си измият юридически ръцете, като говорят за интереси и хуманност, докато вършат онова в което са най-добри. Западът е свикнал на лукс и затова му е трудно да приема страни, като нашата в своя пакт. Едновременно с това използват евтината ни работна ръка и удобната ни умишлено поддържана корумпирана политика за да нарекат чуждите инвестиции нещо хубаво за България. Например чужди монополистки фирми източват българските природни и културни богатства, като изкопаеми, злато, примеси, уран, дървесина, месо, плодове, зеленчуци, учебни заведения, банки и много други. На практика чуждите интереси са определени, като инвестиции за нещо положително, а българският национализъм и връщане на благата в собствени ръце, за лошо и неправилно. Това отново е политика на геноцид и обезличаване на българската нация и идентичност. През десетилетията назад в прехода ни беше втълпявано, че западът е великолепен, достоен и неотразим, докато ние сме изостанали диваци, които се мразят един друг и никога няма да докоснат подобно величие. Междувременно чужди страни си присвоиха и изопачиха голяма част от нашата история. Това бе само психологически ефект, който не отразяваше действителността, но много хора повярваха и днес все още носят изкривените си убеждения. Повтаряната лъжа става истина, казва мъдрият ни народ, но всички ние трябва да сме по-мъдри от това.
Нашето място е тук на Балканите. Макар и разкъсвани на границата между християнството и исляма, чужди и предателски интереси, днес ние всички трябва да затвърдим своята етническа, религиозна, културна и историческа цялост, като водещ модел, а не като придатък на чужди култури и изкривени представи. Ние сме дали култура на половин Европа, като писменост, религия, държавност. Това е предостатъчно доказателства за несломимия ни и богат дух, етнографски и природни богатства, фолклор, научни открития и още много други. Малко народи са допринесли толкова много за света, както българския. Можем само да се гордеем с този неоспорим факт.
© Емил Божилов Всички права запазени