В Хайтовия разказ „Дервишово семе” Рамадан, Силвина и Руфат са жертви.

        Рамадан е жертва на родовата традиция. Той е оженен на четиринадесет години за непознато момиче, за да продължи рода. Но когато вижда бъдещата си съпруга, младежът се влюбва в нея, затова когато братята на Силвина му я "отмъкват", героят се превръща в жертва и на  невъзможната любов и на омразата към втория съпруг на любимата му – Руфат.  Рамадан се превръща в жертва на омразата, защото работи за Руфат. Но не си отмъщава, защото е длъжен към дядо си и трябва да продължи рода и защото не може да гради  съвместния си живот на чуждо нещастие - знае, че тази любов е неосъществима.

Виждайки на какво мъчение и насилие  е подложена възлюбената му, Рамадан  се превръща в жертва на себе си, защото се обвинява за това, че никога вече няма да види Силвина щастлива.

      В разказа Силвина е най-наранена от героите. Като жетрва на родовата ценност, тя е омъжена за младия Рамадан, в когото се влюбва още след първата им среща. Но след като  се разбира, че не е изпълнила семейното си задължение - да продължи рода, младото момиче бива „продадено” за възрастния, но богат Руфат, за два пръча. Поради това Силвина става жертва и на любовта - искрената към Рамадан и невъзможната към Руфат.

     Силвина е жертва на насилие, докато живее с Руфат. Но въпреки болката, която й причинява, водена от задължението си към родителите си, тя е принудена да живее с човек, когото не обича - принудена е да живее без любов.

     Руфат, освен виновник за неосъществяването на любовта между Рамадан и Силвина, е и жертва. Той знае, че Силвина не го обича, но не може да купи любовта й. Обречен е да живее с нещастно момиче, което не го обича.