31.08.2006 г., 9:44 ч.

защото съществувам само заради теб! 

  Есета
2092 0 0
2 мин за четене

 Като пустинен облак пристига любовта..толкова внезапно,толкова очаквана..толкова мечти
чакат да бъдат поляти от нейният благороден дъжд.толкова сърца без глас крещят от тази болка -
болка на пресушаваща самота..но завали ли този мечтан дъжд, от душите ни сякаш като нов вид
растения покълват старите семенца на новата любов.. но едва завалял този дъжд отново спира..
и настъпва студ.. студ,който замразява отново нашите сърца.. и така до следващия облак от сълзи
попит от някое друго плачещо слънце..
 като морската вълна в крайбрежна скала разбиват се нашите мечти.. и имитирайки я отчаяно
се опитваме да се съберем отново.. но винаги нещо ще ни липсва.. онази част от нас,останала на
скалата - онази част от нас,която я е напоила и е дала живот на други морски обитатели...
и така ще се блъскаме и ще създаваме нов живот докато не остане нито капка от нас.. но има
ли океан от любов зад нас,който след всеки удар ще ни изправя на крака, няма да изчезнем!
напротив,ще започнем да дълбаем тази злочестна скала,за да не може тя да нарани и други като нас-
самотни вълни,вълни бавно умиращи,търсейки своето море от любов,което да ги възроди.
 защо така сме подредили своя свят? защо постоянно трябва да се нараняваме,за да прогреси-
раме?Защо ни боли дори и от любовта? Защо трябва да съществувам? Защо да се блъскам постоянно
и безцелно,след като по-късно морето,което е зад мен,ще ме възроди отново? Защо просто не
продължа без да се блъскам и без да хабя нито една безценна капка повече от моето море? Не би
ли било по-безболезнено за мидата да създава бисер без песъчинка в нея? да.. но тогава тя би ста-
нала просто една фабрика за бисери.. не мислейки,просто действа и прави.. чувствата отиват по
дяволите,всичко отива по дяволите!
 аз ще съм вълната... не! аз ще съм цунамито на този свят! онова цунами,което не само
ще пази и защитава своето море,но и ще разширява неговите граници!онази огромна вълна,която мач-
ка всичко по пътя си,освен своето море... онази вълна,която е родена от своето море...онова цуна-
ми,което дължи живота си на теб,мое море! За теб ще унищожа всяка суша на земята! За теб ще раз-
бия всяка една скала,която отнема от твоя въздух.. Ще направя всичко,за което ме помолиш,дори и
то да е неизречена молитва!
      Защото съществувам само заради теб!

© Златин Тодорински Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??