Здравей, аз се върнах!

Толкова неща искам да ти кажа, но не се получава. Боря се да събера всички тези мисли в няколко смислени изречения, но е трудно. Може би ще ми отнеме време. Спи ли ти се тази нощ? Не? Тогава пусни онази стара италианска касета, облегни се на стария, кафяв фотьойл. Тази нощ я запазвам само за нас.

Все още не разбирам как започна всичко. Ще го нарека големия Х в живота ни. Това ще бъде моето кодово име, не искам да повтарям чужди думи - лош късмет, неясна болест, магия, нещастие... Пълни глупости. Това е просто явлението Х. То те отне от мен. Или аз избягах от теб. Господи, колко е трудно... Изобщо не ми се говори за това, но ти казваш, че съм боец, затова няма да спра. Обичам те, толкова много, че чак понякога не мога да дишам. И не защото любовта ми е изключителна, не, всеки обича по този начин. Задушавам се от яд. И най-много ме е яд от факта, че не знам към кой да насоча яростта си. Веднъж с класа си посетих един манастир. Всички влязоха вътре, прекъстиха се, запалиха свещ, отново се прекръстиха и излязоха. И аз бях вътре и им се изсмях. Какво всъщност правеха? Кого заблуждаваха? Но ако са били прави, ако там е имало нещо по-силно от всички нас, то тогава съм много обидена точно на него. Може би това ме прави "религиозна", аз мога да дишам, да живея, защото вярвам в това Нещо и слагам непосилния товар на неговите плещи. Но това не е важно. Аз се върнах.

Знаеш ли, че те открих в много хора през тази година, може би две. Хора познати, хора непознати. И обиквах всеки, който ми напомнеше на теб. Някой харесваше Пинк Флойд, друг искаше да стане моряк, трети четеше много, четвърти обичаше да играе тенис на маса, пети просто изглеждаше като теб. И всички те ме връщаха при теб.

Искам да те уверя, че винаги съм била много щастлива. Благодарение на теб. Ти не ме научи само как да решавам онези страшни задачи тип "гара А и гара Б", не ми показа на практика единствено отвратителните уроци по физика. Ти ми показа как да живея пълноценно - как да слушам музика със затворени очи, да ценя книгите, да желая да пътешествам с отворено сърце, да обичам хората... Ти ме научи да обичам. Даде ми пример със себе си, за да открия любовта. И аз я открих. И сега се завърнах към себе си. И знам, че вече и ти можеш спокойно да се върнеш. Аз съм тук и те очаквам.