Слушайки музиката, реших да напиша някой ред. Усещайки болката и радостта във всяка една нота, от тази мелодия, ще се опитам да пресъздам една история или може би да създам една. Нека всичко да започне през топлия месец — юли. Навън е все още сумрачно и хладно. Няма жива душа, а аз съм будна толкова рано сутринта. Отваряйки прозореца, усещам затоплящия се полъх на лятото. Това действа доста добре, рано сутрин. Очаквам това да бъде поредният обичаен, безинтересен ден, без капка емоция. Денят започва трудно. Още със ставането, не намирам смисъл в живота. Търсенето и не намирането му ме отчайва все повече и повече. Това е едно от най-болезнените неща, да нямаш посока и цел в живота, защото до сега си се провалял във всяко едно нещо. Излизаш навън на разходка. Вървиш безцелно. Самотен си, въпреки че си в тълпа от хора. Оглеждаш се. Търсиш нещо, но никога не го намираш. Започваш все повече и повече да се замисляш и да се питаш, какъв е смисълът на живота. И точно когато не можеш да намериш ...