Знанието е сила

"Стремете се да знаете и имайте смелост да знаете!”

Жажда! Жажда за живот, енергия и борба. Живот на един дъх, енергия за цял живот и борба за вечността. Жива съм ... усещам във всяка своя клетка кипежа и бушуващата енергия. Жажда ... жадувам за още, още и повече, и все повече. Дайте ми още – жадувам да покорявам, да се уча, да се боря, да предавам енергията си, да помагам, да се извися над всичко, което е извън представата ми за справедливост.

Бягам ... все по–бързо, все по–силно и все по–отдалечаващо се от това просто съществуване и чакане нещо да се случи. Не искам да бъда едно “нищо”, когато зная, че мога да бъда “всичко”. Това е сила, това е мощ, това е амбиция, буря, природна стихия, която започне ли веднъж, не свършва, докато не изпълни своята цел. А именно, да покаже на “чакащите нещо да се случи”, че всичко е толкова кратко, преходно и в същото време последствията са необратими и предопределящи.

Ето я – Бурята – природната стихия. Идва с пълното съзнание да ни научи на нещо. Преди да се превърне в Буря, тя е била една малка капчица от вселенската красота. От малка частица се е превърнала в по–голяма, срещала е свои “събратя”, учила се е от тях на това как да става по–голяма, по–здрава и по–силна. След време намира своето място сред подобни на нея капчици и заедно се превръщат в едно неизменно цяло. Това сливане на сходни енергии, сили, знания и опит ги превръща в “мощна машина”, способна да “произведе” уникални и вековни познания за света, хората и живота. Достигнала своя епогей, тя се “излива” върху всичко и всички. Целта й е да предаде мъдростта си на по–малко развитите същества, да се “разлее” над тях на малки частици. Всяка една от тях се връща обратно като “преродена”, за да търси отново себе си, правилния път, своите “събратя” и новото познание.

Този кръговрат на търсене и намиране е свързан с придобиването на нови знания и опит, които да използва за усъвършенстването си и да ги предаде на други подобни нея, да помага и да се учи на благородство и обич.

Опит... грешка... познание.

И пак... докато дойде вътрешната увереност и сила, придобити от самочувствието, че си наясно със себе си и това що е край теб.

Спомням си как наскоро нараних някого несъзнателно, а малко след това изпитах ужасна болка. Но защо? Защото се целих без да зная за какво? Разбирам, че ми е необходима цел. Нещата се случват, когато осъзнаеш своята потребност от тях, но без да ги очакваш веднага.

Мисля, че една от главните цели на нашето съществуване, се основава на това да търсим в познанието силата и мъдростта, които да предадем на другите. Но само по себе си знанието е почти нищо. Съчетано с труда, се създава цикъл на красота, сила и величие.

      Вървейки по пътя на живота, попадаме на такива препятствия, при които единственият начин за спасение идва от това какви знания имаме за тях. В този случай бихме помогнали не само на себе си, но и на останалите край нас. Както капките си взаимодействат една с друга, така се случва и при взаимоотношенията между хората. В живота няма случайни срещи и раздели. Всички те са свързани с предаването на някакво знание, с което да осъзнаем себе си. Най-големите познания човек открива след голяма болка, от която “излиза” пречистен.

Смятам за безсмислено знанието да остава “затворено” в един човек. Самият той би се извисил над злобата и завистта, ако го сподели с някой, който има нужда от него. Точно за това знанието придобива най–голямата човешка сила и благородство.

В момента, в който знанието бива използвано за нараняване човешкото достойнство и за несправедливи цели, то губи своето божествено призвание. Като всяко нещо сред хората, и то има своите положителни и отрицателни страни – зависи в чии ръце ще попадне.

Потапяйки се в спомените си, образите, които “изпъкват” в съзнанието ми с приятни чувства, са все на “светли” хора. Това са тези “ангели”, които са ме научили да бъда по– добра, по–човечна, да се стремя към върховете на познанието, любовта и красотата. Хора, научили ме да отстоявам себе си, да бъда смела и упорита, да помагам и да предавам знанията си. Това са всички тези създания, вдъхновили ме за цял един живот, и колкото и благодарности да изкажа, те никога няма да бъдат достатъчни.

Знанието, за това какво си, какво искаш и можеш, ти дава силата и смелостта да бъдеш по–добър.

Знанието, за това какво се случва край теб и защо, ти дава желанието за още по–големи познания.

Знанието за човека и  мястото му в природата, те изгражда като личност.

Знанието е върховна сила. Сила, свързана с предаването на любов и добрина, на труд и вдъхновение, на амбиция и успех. В момента, в който то напусне живота ни, ние губим своя смисъл за съществуване.

ЗНАНИЕ... СИЛА... ЛЮБОВ... и ЖИВОТ сред ВСЕМИРА!