*  *  * 

Скъпи мой, получих цветето....и думите ти с него...

Никога не съм мислила колко струва докосването до любимия човек... Днес с всички фибри на съществото си разбирам, че такава цена няма..., че никакви думи не могат да заменят онова усещане на пълзяща топлина и бавно вплитане един в друг...

Да, днес аз съм твоята пустиня, жадуваща твоите докосвания, твоята влага, твоето звездно дихание... Разпадам се на песъчинки и ме завърта вятърът, и ме превръща в пясъчна жена, и само твоите думи и твоята енергия могат да ме удържат цяла...

Ти знаеш, че последният месец беше за мен ужасен, и продължава...Нужно ми е да имам усещането, че си близко, че мога да се опра на теб..., че мога даже да бъда не добра - без да се срамувам, безнаказано... Нужно ми е твоето желание да споделяш с мен дребни,   маловажни неща... Нужни са ми думи на нежност и грижа, даже твоята споделена с мен тъга по изгубеното без нашия смях време... Разкажи ми за себе си..., за нас..., за това, което никога няма да бъде, но е толкова важно и нужно..., разкажи ми за това, колко още остава до  т о г а в а...

Мислейки за теб, аз се взривявам, умирам и се раждам без край..., и това е най-хубавото усещане за себе си, което ми се е случвало да имам... Не знам как ще дочакам нашата среща... Не знам как твоите очи ще целунат моите, а твоето тяло - моето...  Понякога това ми се струва невъзможно, друг път - неизбежно... Така живея между отчаянието  и убеждението, удивлявайки се на своята незрелост...

Времето спира, когато теб те няма..., мен ме няма, когато теб те няма..., вероятно,  и това писмо също го няма ..)))

...аз не знаех, че се случват такива неща...

* * * * *

* * *

*

http://youtube.com/watch?v=GlgZObtQiMM - Сара Брайтман - Gloomy Sunday