Реплика към фотографията на Безжичен: "Тече ли всичко...?", която ме вдъхнови.

Нерядко ни се е искало да спрем времето, да съхраним някого или нещо завинаги.. Понякога през главата ни минава безумната идея, че може да го надхитрим, да го спрем, да го върнем, да го неутрализираме .. Но то е неумолимо и променя всичко. Всяка една секунда оставя отпечатък върху нас. Поредната бръчица или различната мисъл... също както розата увяхва и красивите й листенца падат безжизнени с нулево съпротивление срещу земното претегляне. А дали времето изобщо съществува?!

Фотото е оставено с всичките си несъвършенства, не е използван никакъв "грим". Червеникавият оттенък е от червената лампа, която беше единственият светлинен източник при нощното заснемане на етюда. Поздрав за всички почитатели на "натюрела" ;)