Посвещавам снимката на една истинска приятелка

Днес анатемосах душата си
с катран и пера я намазах...
Посипах с пепел косата си
и на вас отново повярвах.
Надалеч от Нея бягах,
от себе си до кокал я отрязах,
в мен се върна, като метастаза,
ограбена, със обич ме наказа...
За Нея заключих си сърцето:
Бездомна скитница сега бъди!
Ала в душата ми е онова, което
сега от лудост в мен крещи!
Душата ми-за нея смърт, аз нямам.
От тленна болка по-силно, тя боли.
И всеки ден със болка я ранявам,
...ограбена е по-силна отпреди!

Ан Анабел