....и дращиш в мен със нокти остри

Фотография » Хора, Портрет

1.8K 0 3

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Посвещавам снимката на една истинска приятелка

Днес анатемосах душата си
с катран и пера я намазах...
Посипах с пепел косата си
и на вас отново повярвах.
Надалеч от Нея бягах,
от себе си до кокал я отрязах,
в мен се върна, като метастаза,
ограбена, със обич ме наказа...
За Нея заключих си сърцето:
Бездомна скитница сега бъди!
Ала в душата ми е онова, което
сега от лудост в мен крещи!
Душата ми-за нея смърт, аз нямам.
От тленна болка по-силно, тя боли.
И всеки ден със болка я ранявам,
...ограбена е по-силна отпреди!

Ан Анабел

Коментари

DifferentPrince (Радослав Петров)

Ани, извини ме, че отговарям чак сега, но не знаех какво да отговоря. Благодаря ти, че си тук! Винаги, когато нещо не е наред! Винаги, когато имам нужда от някой! Ти си тук, колкото и досадно да е. Благодаря ти!

2014-09-29T01:50:08+03:00
DifferentPrince (Радослав Петров)

Благодаря ти, Лора!

2014-09-27T21:30:27+03:00
Sevgimizi (Лора)

Страшно силно!!И фотографията и стихотворението са изключително внушителни и силни!!Много ми харесват!Предават тази болка, но и сила...! Поздрави!!

2014-09-27T21:27:14+03:00