Фарът е построен през 1855 г., по проект на Томас Уолтър (един от архитектите на Капитолия).
Крепостната стена вдясно е на Fort Prebble. Построен през 1808 г. в подкрепа на ембаргото, което Томас Джеферсон налага (забрана на местните търговци и корабопритежатели да въртят бизнес с Великобритания.) Фортът обаче се оказва много полезен в последвалата война с Британската имерия през 1812 (и главоболията, които Текумзе им сервирал, но това е много дълга история), както и във всички последвали местни и световни военни конфликти. Накратко – фортът се радвал на дълъг живот, видял много морски битки, и служил вярно на местното население. Днес,разбира се, е обикновена туристическа атракция.
На заден план, в мъглявината, е Fort Gorges. За разлика от „успешния” си побратим, историята на този форт е трагикомична.
Предложението за строежа на форта е направено през 1812, и целта му е била да подкрепя множеството околни фортове, стратегически разположени на входа на Casco Bay. Историята е доста дълга, но накратко – докато решат, докато се натуткат и намерят пари, годинките се изтъркаляли. През 1857 година Конгресът най-накрая решава да финансира строежът му (по стечение на обстоятелствата - точно навреме за предстоящата Гражданска война). Строежът приключва през 1865, с приключването на Гражданската война :) .
Едва-що приключила епопеята по строежа на форта, когато умните глави загрели, че новите, модерни експлозиви появили се „на пазара” на практика превърнали съоръжението в безсмислено. И така, сагата продължила с план за модернизация (1869), но паричките „пресъхнали” през 1876. От тогава се е използвал повече като склад, отколкото като отбранително съоръжение.
За последно фортът е използван по време на Втората св.война, когато подводни мини и боеприпаси са били складирани там.
През 1960 на държавата и писва да плаща за поддръжката на пустеещо, ненужно съоръжение, и го натриса на Портланд – те да му берат грижата. Тъй като и до днес гражданите на Портланд не знаят какво точно да правят с „подаръка”, фортът-призрак пустее (Абе обявен е за парк, ама достъпът до острова е силно затруднен от силните приливно-отливни вълни, подлите течения и разпилените наоколо, но скрити от водата остри скали, което прави всяка идея за туристически посещения изключително рискована (за голямо мое съжаление). На практика островът-форт се посещава рядко, и то само от изключително опитни (и безумни) „лодкари”-енстусиасти.) Чупенето на лодките (и главите) си е за тяхна сметка :) .
