19.02.2008 г., 20:11 ч.
Кой се крие сред тревите?
© Доли Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Цяла поетична книга...радвам ви се!
-
Чудесни сте! Благодаря ви!
-
Аз видях оченце, и муцунка,
но не познах, дали е от шишарка,
или агънцето свряло се е тука
сред листа на свежа маточинка.
Може и да е козле, или подскокнало теле.
Хайде Доли, моля те кажи,
що е то, тъй мъничко, като листо
сред които се е свряло
Цветето ще е за теб, че родена си с талант!
Да ни радваш с фотографии в букет!
-
Ураааа! А другите – не се цупете –
тук всеки ще получи цвете!
Че днес Доли е обрала
китната полянка – цялата.
За любимите й дружки –
малки росни теменужки.
За незнайните момичета
от свенливите кокичета.
За Томата – на цветята
утринната им позлата.
А за Шум Къ Дъ – юнак! –
цяааааааааала китка кукуряк!
Щото Долито добра е
и със всеки си играе.
И аз искам тука всички
да се хванем за ръчички,
от душа и от сърце
да се люшнем на хорце –
да настъпи най-подир
тоз хилядолетен мир!!! -
Награда за Анелия - звездичка многоцветна!
Във профила я слагам - тя жива е и свети... -
А когато пък Луничката
се покаже зад горичката
ще си легне във кревата
уморено слънцето благато
и ще спинка, докат` съмне,
че не мож` да грее то на тъмно.
Хайде, дай ми вече цветето,
да ми стопли сърчицето то! -
Колко мило стихче от Анелия
за Слънцето и за всемира - целия!
Наистина през листите наднича
и кара сърчицето ми да тича,
а срещне ли преграда сред гората
си прави шарки или сянка чудновата... -
Във потайно място безопасно
се е свило слънчицето ясно.
Цяла нощ то силици събирало,
да огрее най-подир всемира,
да излезе от кьошето тясно
и да стопли всяко тревопасно. -
Е па нема... Ама я как гледа
-
Хайде бе Долиии,те такова животно нема!
-
Две задачи
се оформиха до тук:
на какво прилича
и какво наистина е
тоз кютук.
А герои има всякакви познати -
и ядливи, и бодливи, и пернати.
От дантела свежа до играчка нежна...
И шишарка също подозираме,
но окото в нея не разбираме...
Ех, защо не върнах се веднага,
а оставих аз моделът да избяга... -
Ех, Томане, ех, Томанов,
в тази късна нощна доба
ти откри и мъдра сова!
Що бозайници, що птици
от картинките надничат!
Само трябва ни търпение
и разпалено въображение... -
Стиче някакво се гуши тука
тъкмо паднало от бука
май е нещо като совче
но не виждам малко човче
и размера му не пасва
толкоз малко-не пораства
изпоти ни тази Доли
миилост,виждаш как се молим
-
И от мен!!!
Красиви сънища!!! -
Доли, чакам с нетърпение
твоето цветно изкушение!
Утре сутрин ще му се любувам,
а нощес навярно и ще го сънувам!
--
Спокойна нощ на всички! -
Ето стихчето на Дани -
с думи честни и подбрани:
---
"Ах, тази поето-фотографка Доли
пак на изпит тежък ме подложи.
Мислих, че ще мина с блага дума - няма!
Пред нова гатанка изправи ме без срама!
Гледам аз и взирам се в тревата,
аха да зърна някой под листата.
Най-подир открих един глиган.
Ох, дано е отговор, че срам голям!"
-------
Цветето сега избирам -
да е лика и прилика
на момата яснолика!!! -
Пускай, Доли - нямам против,
само да не вземат ме на подбив
С тези мои рими наредени
смях ще падне сред моми, ергени -
Дани, пускаме ли твоя стих сега,
че от него почна нашата игра? -
Както казва се - да сте познали!
Еми, хич не я овъртай Доли, чу ли!
Цветето за мен е отредено тук!
Разгадах гатАнката със честен труд
и спечелих го - на вас на пук.
Аз единствена познах глигана,
наградата си чакам от зарана :PP -
Ох, не знам и аз самата -
дълго търсих го в тревата,
но изгубих му следата.
И добре че апарата
образа му запечата,
та по него да гадаем
и със думи да го ваем... -
Според мен е таралеж,
според Дани е глиган,
но окото е безспорно
на животно отговорно,
дето с благост наблюдава
нашата игра-забава... -
Може да е и глиган,
ако той е тъй голям,
че със бивните си бели
даже Дани разтрепери...
---
Ако някой друг открие
таралежът де се крие
или черният глиган,
фантазьор е той голям.
Чудните дантели горски
крият тайните ни хорски.
Всеки вижда нещо в тях:
някой - радост, друг пък -страх.
Аз се радвам, че се спряхте
и с картинката играхте. -
Аз ли кьорава съм тук,
или намеците не разбирам
Нито мяса ми на таралеж,
нито на бодеж! -
Може да е под калпак
този остронос юнак,
но калпакът е с бодли...
Сети ли се вече ти? -
Там в тревата се е скрило,
нещо черничко, но мило,
виждам аз едно оченце
и ушенце, зад листенце.
-
Гинко прим ще взема,
и истината требе да приема!
Мозъка ми дава на заето,
кой се муши в ъглето?! -
Дани изпита си взе
по загадки - с 3х2!
Нека всеки сам намери
кой в тревите се чумери. -
Казвай бързо,сън не ще намеря,
дай,да спретнем далавера!
Ти кажи ми на ушенце,
аз ще плащам на буквенце! -
Аз пък отговора знам,
но няма да ви го издам.
Ще се подсмихвам под мустак,
цветето за мене ще е пак :П
--
Уточнение: Няма един отговор Нали, Доли?!
-
Слънчице го е огряло,
пред листото се е спряло,
тихичко стои си там,
няма аз да го издам! -
Божкее,требе да съм изкуфела,
мяза ми на чудничка дантела
Много ли се престаравам
загадката да разрешавам
-
Ясно!?!Много крйно Доли
Да муцунка...даже се кокори...
Но невежеството мое ти прости
и над всички се смили! -
А окото не видя ли?
А муцунката? Едва ли...
То наднича горе, вдясно.
Стана ли ти вече ясно? -
Еее,ДолиАз съм тая дето се пули и дзвери,а сега се и чумери:Не мога да го позная,как ли не го увеличавах и накланях...хахаха...нищо,цветето-друг път
-
Чудни думички редите
за героя сред тревите.
Името му назовете
и наградата е цвете! -
Вярно скрило се е ...мило
надълбоко загнездило...
Доли, сигурна ли си в тревата!?
Аз го виждам под калпака -
Тая Доли чудновата,
какво ли скрила е в тревата?!
Нещо пули се и дзвери,
к'во ли толкоз се чумери
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
