На Дорика с любов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Арнаудова Всички права запазени
9.06.2011 г., 11:38
Коментари
Коментари
-
Толкова ме изненада, благодаря ти скъпа приятелко, отдавна не бях получавала толкова прекрасен подарък!!! Целувам те!
За нея той откъсна роза дива, подаде я с очакващи очи, а розата, от всички най-красива, заби в плътта му парещи бодли.
От болка кървава се сви сърцето на влюбения до полуда нежен мъж и с трясък скъса се на две небето, сълзи прикрило в капки дъжд...
А тя с бездушен поглед го отхвърли, обърна гръб обвита в суета и розата му мъртва с жест захвърли, душата му запрати в самота...
И капка кръв се стече по листата от нож забит във мъжкото сърце, а някъде високо над мъглата ридаеше раненото небе...
-
-
-
