Зимата идва внезапно. Уж очаквана, но винаги изненадваща. За хората.

Под ледените ѝ пръсти едно малко създание се опитва да оцелее - Розата.

Тя цъфти в неподходящо време и знае, че е обречена да умре. Но това е нейната единствена младост. И тя се бори.

Корените ѝ са вкопчени в студената пръст. Телцето – превито. И сякаш с всяка долетяла снежинка тя забравя живота и се покланя на бялата смърт. Непораснала и неоткъсната.

Опитах да уловя един кратък миг от зимата, в който една Роза се ражда и внезапно умира…неподарена.