valery (Валери Станимиров)
188 119
17.10.2018 г., 22:16 ч.

Носталгия по активното Слънце 

  Фотография » Природа
1035 0 10

© Валери Станимиров Всички права запазени

Поради факта, че Слънцето се върти около оста си не като твърдо тяло, а диференциално (около екватора за 25 дни, а около полюса за 30 дни) магнитните силови линии започват да се усукват и под въздействие на конвективни потоци излизат на повърхността на Слънцето. Мястото където излизат на повърхността се формират петна и активни области. Тъй като плътността на плазмата в тръбите на магнитния поток е по-ниска от тази на обкръжаващата плазма се създава т.нар. „магнитна плавателност” – характеризираща се с резултантна сила, подобна на Архимедовата, която действа на всяко тяло, потопено в течност. Тази сила обуславя „изплуването”. Фотографията е стара тъй като в момента Слънцето е в своя минимум от 11 годишния цикъл на активност и по него няма петна. Снимано е през малък телескоп рефрактор.

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • За да няма недоразумения по повод на образователни лекции извън фотографията ще кажа, че те няма да бъдат допускани в пространството за коментари. Ако много настояваш можеш да сложиш връзка към съществуващи в мрежата публикации по темата, по която желаеш да ни ограмотиш. Лично аз предпочитам и настоявам тук да се ограмотяваме по фотография
  • Питам се, колко любознателни хора ще си кажат- днес ще седна да прочета нещо за Слънцето. А когато видят фотография, защо да не научат нещо повече. Лично аз предпочитам когато чета за нещо непознато статията да бъде обогатена със снимков материал. Защото написаното изглежда по обективно и интересно когато има снимки. Затова са тези обяснителни бележки и затова не е представено като есе. Знам че в раздела е по важно да се говори предимно за начина на направата на снимките, но това би трябвало да важи предимно за снимки от ежедневието, когато изобразеното е познато на всички, а когато е снимано нещо непознато за по голямата част от аудиторията, мисля че трябва да се обясни. Все пак хората трябва да знаят какво гледат. Сьгласен съм, че може би прекалих с дължината на коментарите. Не исках да изглежда като лекция, а по скоро да бъде максимално обективно. Ако повечето потребители изкажат мнение, че дългите коментари към такъв тип снимки са излишни и скучновати, ще гледам да се ограничавам.
  • Любопитно и интересно!
  • Колеги фотографи, страхувам се, че с подобни "есета" се измества силно акцента на раздела, С най-голямо уважение към положените усилия и постигнатите знания по безкрайните теми на вселената, в която живеем - от ямб и хорей до тъмната енергия, ви моля да се съсредоточавате по и удовлетворявате спецификите на темите, които различните раздели предлагат за вашата творческа изява.
    По никой начин не омаловажавам показаното досега от Валери в раздела като фотограф, но искам да го уверя, че лично аз например предпочитам в раздел Фотографии да се уча на правенето на добри снимки. В този ред на мисли ще му напомня, че все още очаквам от него отговор на въпросите, които му зададох за техниката на получаване на някои негови астрономически снимки. За мен като фотограф е далеч по-интересно споделения от негова страна фотографски опит, а не лекция по хелиофизика, която мога да добия от специализирани публикации.
    И така, нека ТУК говорим само за фотография!
  • Позициите на слънчевите петна показва, че те не се появяват на случаен принцип върху повърхността на Слънцето, а са концентрирани в хелиографско-широчинни области от двете страни на слънчевия екватор. Петната първо се формират на средни ширини- около 45-50 градуса, а след това с прогреса на цикъла се придвижват към екватора до ширини от 5-10 градуса от екватора. Тази особеност се нарича закон на Шпьорер. След края на цикъла всичко се повтаря. Ако в един 11 годишен цикъл в северната слънчева полусфера водещото, главно петно има северна полярност, то второто има южна. В същият цикъл в южната слънчева полусфера главното петно има южна полярност, а второто- северна. В следващият цикъл местата на полярностите са разменени. Интересен факт е, че за активността на Слънцето през годините може да се съди и по ширината на годишните кръгове на дърветата.
    Надявам се да не съм ви отегчил много.
  • Числото на Волф се изчислява по следната формула W=10g+f където g е броя на групите петна, а f броя на всички петна видими по диска. Пример: Ако има 3 групи, всяка с по 4 петна, числото на Волф ще бъде 42. W=10.3+12=42. Най-малката стойност на числото на Волф може да бъде 11, когато на диска има само едно петно, защото то се брои и като група. W=10.1+1=11.
    Снимката е направена с рефрактор с диаметър 60 мм и фокусно разстояние 900 мм, през окуляр с фокусно 20мм. Снимано е с обектив 140 мм с компактен фотоапарат Канон. Резултантно фокусно разстояние 6300мм. Снимано е през филтър Mylar- метализирано фолио.
  • Видимата повърхност на Слънцето се нарича фотосфера. Тя има зърнеста структура, състои се от гранули с видими размери около 700-1000 км. По слънчевата повърхност в даден момент има около 3 000 000 гранули. Слънчевите петна се образуват и развиват като тъмна междина, сред гранулите, наречена пора. Част от порите след няколко часа изчезват, погълнати от гранулите, а друга , след около денонощие се развива в добре оформено петно с ядро и полусянка. Слънчевите петна имат най-различни размери. Най-голямата група слънчеви петна, за цялата история на наблюденията, възниква през април 1947 г. в южната полусфера на Слънцето. Нейната дължина достига 300 000 км., ширината 145 000 км., а площта и е 36 пъти по голяма от земната повърхност. Поради ограничения ще трябва да изчакам за продължението...
  • Браво! И на мен ми е много интересно. Освен това много добре е обяснен популярно сложен процес.
    А петната се групират в групи и броят на тези по-големи петна се нарича Волфово число, то е и количествен показател (има и други показатели) за активността на Слънцето.
  • Радвам се на такива интересни фотографии.


  • Да благодарим на автора за снимката и поясненията. Много е полезно показаното. Можеше да добави и инфо за използвания телескоп и филтър. Все пак определения "малък" "голям" са относителни и не ни носят много информация. Но нека говорим за снимката - браво!

    И за да уважа желанието на автора за образователния елемент в снимките, които ни предлага ще си позволя да допълня, за тези които не са чели по темата - петната на Слънцето са области с по-ниска температура, затова се отличават по яркост от останалата повърхност.
Предложения
: ??:??