kdimov (Костадин Димов)
19 29
11.11.2008 г., 9:24 ч.

Нова пещера утроба 

Фотография
2061 0 11

© Костадин Димов Всички права запазени

Капки пот с гъделичкане се стичаха по огънатия му като лък гръб. Сякаш мравки бавно лазеха надолу към замръзналите му от утринния студ ходила. Парчета от скалата хвърчаха настрани. Носът и устата му бяха пълни с прах, но нямаше време дори да отпие вода от стомната оставена върху скалния перваз до него. На изток аленото зарево превземаше хоризонта по-бързо от северно варварско племе, а трябваше да издяла цяла педя от скалния фронтон, за да могат първите слънчеви лъчи да проникнат чак до самата утроба на скалната твърд. В промеждутъците когато отпускаше омалелите си вдигнати към тавана ръце, чуваше тежкото дишане на другите четири момчета зад него, които прегърбени навътре в тунела дялаха стените, за да осигурят проникването на бога Слънце до влажното дъно на храма на великата му майка Земята.

Точно след денонощие за тях петимата беше деня на голямото причастие, на официалното им възмъжаване, на първото им обладаване и на края на детството им. Колко пъти бяха го попивали в разказите на мъжете около среднощните огньове. Колко денонощия бяха превъзмогвали задявките на момичетата от племето, докато висяха на близката скала, за да издълбаят техните лични, зрелостни ниши –победи над тленността.

Думите на жреца бяха по-остри от бронзовите им длета и по-твърди от скала. – Момчета след девет дни слънцето ще изгрее най-близо до полярната звезда и вие, сами вие трябва да му позволите да проникне там, където капките от скална влага се издължават бавно и падат, една по една, да напоят мъха на Деметра. Ако то блесне в тях за вас петимата, дори и да се пръснете по посоките на света, като петте ми пръста, по издълбаните от вас ниши ще гори по една светлина. Тях, вашите майки и любими ще доливат и пазят от ветровете, за да не загасне пламъкът на вашия бурен живот. Пламъкът, който слънцето ще запали за вас след девет дни, ако скалата се огъне във вашите ръце. Забравете всичко друго до тогава!

Словата му кънтяха вече осми ден в ритъма на чуковете им. Отвън отдолу под утринното зарево се мяркаха бледите сенки на близките им, които не смееха да продумат, за да не нарушат магията на камения им транс. И така медните им бляскави тела в нестинарски ритъм създаваха на големия скален тъпан - тътен, огласящ цялата долина – един рид северно от бялото тракийско море...

ПП Легендата ще продължа със следващите снимки за пещерата.   


Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Уаууууу!!!
    Какъв сюрприз само!!!
    Браво!
    Чакам с нетърпение
    Прегръдка!
  • Поздрав и от мен! И аз ще чакам продължението...
  • Благодаря за топлите отзиви приятели. Разбирам нетърпението ви за продължение, то и моето не е по-малко. Но, предполам сте съгласни, че сюжета трябва исторически правдив, а документи от това време 3-2ро хилядолетие пр.н.е. направо са кът, то по нашите земи е нямало писменост още, и се налага да гадаем по каменните "знаци" и паметта на кръвта ни. Ще ви бъда много благодарен на предложения, или ако някой има на файл "Вакханки" на Еврипид, моля нека ми го прати на kvazimodo@abv.bg Ще ми е безценно и ако някой има познат от златоградско за една малка поръчка. Прегръдки и вдъхновение на всички.
  • Много интересно!
    И аз чакам.
  • Интересно... нтересно... Пет момчета блъскат скалата под напътствията на Жреца, а близките им от племето "смълчано" чакат, за да започне после "тържественото жертвоприношение". Представям си го - придружено с хвърляне на камъни, гасене на светулки, нестинарски танци около нечии жертвен труп. Май се казваше "митраизъм" култа към слънцето. Впечатляващ е този примитивизъм. И твърде, твърде актуален.
  • Пускай продължението!

    Увлекателен разказ, очаквам с нетърпени!!!
  • Заинтригувана съм .....
  • Чакам с нетърпение да прочета продължението на легендата! Поздрав!
  • Поздрав и прегръдка!!!
  • Поздравления!
  • Интересно!
Предложения
: ??:??