Силуетът на жреца постепенно изплува на фона на индиговия хоризонт. Той приближи с уверена стъпка и застана пред пещерата. Погледа минута с възхита младежите, видимо доволен от страстта в действията им. Бяха постигнали синхрон в нов неравноделен такт. Постара се да го запомни пляскайки с ръце. Беше решил да го предаде на музиканта от храма-прорицалище над златните рудници на половин ден път от тук. Явно ритъма извираше от самите сърца на юношите и щеше да подмладява мнозина, години наред.

         След това отправи взор на Изток и прецени, че до появата на слънцето остават петнадесетина минути и се зае за работа. Взе един средно голям камък и завърза за него единия край на канап от кълбо. После помагайки си с жезъла се покачи в пещерата. Каза на момчетата да поседнат и си починат. Предупреди ги да си постелят и наметнат да не настинат. Той самият хвърли камъка до самото дъно на пещерата. После отиде развивайки кълбото до входа и върза другия край за главата на жезъла си. Старателно го заклещи между тавана и пода на входа. Въртейки жезъла около остта му, нави излишния канап докато се опъне. Момчетата следяха с любопитни погледи всяко негово действие. Жрецът извади малко шишенце от торбата си и отля в единия светилник. Огънчето му запука и в пещерата взе да се стеле рехав дим.

         Изведнъж западната стена на входа пламна в алено. Слънцето се беше подало над хоризонта. Лъчите му бързо залазиха по канапа все по-навътре. Жреца се усмихна доволен и се напъха до дъното на пещерата, държейки в ръка клечка въглен. Слънчевата светлина наближаваше видимо, после се засуети, премести се надясно по пода и започна да се оттегля, ставайки все по ярка и жълта.

         Жрецът бързо беляза до къде е стигнала и къде опираше в тавана. После посмята нещо, драскайки върху една кожа, и каза на момчетата къде и колко да додялат от стената. Неочаквано те заподскачаха в див младежки танц, тъй като им оставаше символично количество каменоделство. Щяха да имат и време да позагладят повърхността за да стане гладка като девича кожа. Очакваше ги и почисване на канала на пода от запълнилия го трошляк, но това беше вече детска работа.

         Последваха наставления от жреца, какво ги очаква през следващите дни. Наизустиха и молитвите към Сина на Великата майка земя - Слънцето, и към повелителя на вятъра и облаците - Борей. Трябваше да се молят, да ги дарят с ясна ритуална утрин, за да се осъществи тяхното лично посвещаване.

         Накрая прегърнаха подред жреца с благодарност. На него пък му потекоха две сълзи, щом си припомни как той беше юноша и се подготвяше за собственото си Причестие. Разбира се машинално скри сълзите си, като се обърна към слънцето и вдигна ръце в знак на благодарност. После дълго мълви молитва на непонятен жречески език. След което помаха с жезъл на момчетата за довиждане и тръгна по хребета. Трябваше да отиде до извора на самодивите, да провери как върви подготовката на петте девойки от магьосницата по тези местта.

         Из пътя дълго мисли за своя учител - тракийския принц, великия мист, обиколил толкова земи и народи. На неговата лира бе подвласна просто цялата вселена - а загина тъй млад.

...