23.05.2018 г., 8:49 ч.
По улиците на Помпей
© Красимир Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря на всички, че се отбихте! Категорично не мога да се съглася с твърдението, че само публичния дом се е запазил най-добре. Историята, която Иван ни разказа е любопитна (и пикантна
що се отнася запубличния дом). Веднага се сещам за големия и малкия театър, Quadroporticus-a (фоайето на големия театър, банята, която много ме впечатли, сигурно ще продължа изброяването, но след като подготвя снимките. Изплозването на урината (и от градските писоари) е било толкова широко разпространено, че Император Веспасиан решил, че държавата може да печели от това, като наложил данък. Синът му Титус се обявил против този данък с отвращение заради миризливата субстанция, но когато парите от данъка започнали да се събират Веспасиан взел в шепата си малко от тях поднесъл ги под носа на Титус и го попитал _ Миришат ли? Той казал, че не миришат, а Веспасиан го информирал - От данъка са. От тогава е оцеляла фразата, че парите не миришат. Такава е била битова химия 
-
сякаш стъпих там
-
Тази снимка е много ценна. В нея можеш да видиш и повече, особено ако си представиш животът (видях как се поклащат в походка бедрата на помпеанка, как маршируват войниците, минавайки гордо след победа, как важни персони отиват някъде и как роби превиват глави и рамене... ), който е кипял и е прекъснат изведнъж, само за няколко мига...
-
Невероятно!
-
Твоите образователни беседи продължават. Благодаря! Беше ми интересно. Благодаря и за чудесното онагледяване!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Всеки , който се интересува от фотография знае, че фотографията така е започнала, като документалистика и като така дори не се е четяла за изкуство. Тя и сега се причислява към "приложно изкуство", квалификация което мен лично ме смущава. Но нека оставим квалификациите в тази област на културолозите...
За мен, една фотография с такова качество(във всички аспекти на жанра),, първо ме предразполага да се полюбувам на усета на автора за представяне на избраната сцена. Такова нещо не се получава с простите движения - вдигнах апарата, погледнах през визьора и щракнах.. Още по-малко вярвам, че силата на историята, която седи зад един кадър, единствено прави снимката впечатляваща..