15.07.2019 г., 17:12 ч.  

По залез 

Фотография » Пейзаж
1922 11 9

© Хел Всички права запазени

Когато те загубих

 

И плач не бе, и сън не бе,
когато те загубих.
Порой в небе, сълза в море - 
когато те загубих.

 

Ти бе във мен и аз във теб 
когато те загубих.
Навек прокълнах тоя ден
и себе си погубих.

 

Какво ли бе това, кое
очите ти съзряха?
И аз какво направих, аз,
дали ме разпознаха?

 

Кое небе във тебе бе,
че още щом те зърнах
отместих взора си сломен -
на твоя не отвърнах.

 

И слънцето ти онемя,
във залеза изчезна.
А моят облак не успя

да слезе в твойта бездна.

 

***

 

Тогаз се изви дъжд пороен
и капка една се разля
на други две капки вода,
а те изпариха се в зноя.

 

2001

 

Произведението е участник в конкурса:

Морски вдъхновения »

7 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??