21.09.2008 г., 11:23 ч.

Повест 

Фотография » Природа, Пейзаж
1466 0 3

© Марияна Йорданова Всички права запазени

Повест - Атанас Далчев

Прозорците - затворени и черни

и черна и затворена вратата,
а на вратата - листът със словата:
"Стопанинът замина за Америка."
И аз съм сам стопанинът на къщата,
където не живее никой,
ала не съм аз заминавал никъде
и тук отникъде не съм се връщал.
Аз не излизам никога от къщи
и моите еднички гости са годините,
а много пъти пожълтяваха градините
и аз не съм навярно вече същият.
Отдавна всички книги са прочетени
и всички пътища на спомена са минати,
и ето сякаш сто години
как разговарям само със портретите.
И ден и нощ, и ден и нощ часовникът
люлее свойто слънце от метал.
Понякога аз се оглеждам в огледалото,
за да не бъда винаги самотен.
А по стената се изкачват бавно
и догоряват на потона дните ми:
без ни една любов, без ни едно събитие
животът ми безследно отминава.
И сякаш аз не съм живеел никога,
и зла измислица е мойто съществуване!
Ако случайно някой влезе в къщата,
там няма да намери никого;
ще види само прашните портрети,
коварното и празно огледало
и на вратата листът пожълтял:
"Стопанинът замина за Америка."


1925 г.

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Доскоро "неразбраният" и преоткрит отново Далчев в нашата литература е в унисон с твоето фото. Браво
  • Хехе, много интересна песничка, не я бях чувала досега, интересен текст, благодаря ти
  • Моята асоциация е -http://vbox7.com/play:ab545401, макар , че качеството е малко лошо, но от това , което видях и прочетох , ми "бликна" тази песен в съзнанието!Поздрав!
Предложения
: ??:??