4.02.2009 г., 9:45 ч.

Пътят на императора 

Фотография » Архитектура, Пейзаж
1228 0 3

© Даниел Дамянов Всички права запазени


Горд съм, че живея в България и се срамувам от всичко останало. Не това е идеята. Идеята, е че ако тези селища и крепости бяха в друга държава, нямаше да са в треви и да ги ограбват иманяри, а исторически забележителности, от които да популяризираме нашата страна. Писна ми да чувам как все пари няма и как все нещо липсвало. Липсва ни европейския манталитет. Давам и малко информация за този уникален римски град:
Останките на древния римски град Никополис ад Иструм се намират на 18 км северно от Велико Търново по пътя към Русе и на 3 км югоизточно от село Никюп. Градът е основан в началото на II в.н.е. от император Траян в чест на победата му над даките. Името му носи гордостта на създателя Траян от трудната победа – Никополис ад Иструм в превод означава Град на победата на Дунава. 

Бил е разположен на пресечната точна на два много важни пътя по онова време – единият е водел от Одесос /днешна 
Варна/ към западните провинции на империята, а вторият е свързвал град Нове /дн. Свищов/ на Дунав с Византион /дн. Истанбул/. 

Като всеки нов град в римската империя, който не е възникнал спонтанно, и тук при строителството е приложена хиподамовата система – улиците на града са прави, ориентирани са по посоките на света и се пресичат под прав ъгъл. Разкопките тук са установили, че градът първоначално е нямал крепостни стени. Те били построени по-късно, в края на II в., след опустошително варварско нападение. 

Порта е имало на всяка една от крепостните стени, но главната порта била тази, разположена на запад – към столицата на империята Рим. Така се и наричала – Порта Романа. Градът е бил снабдяван с вода посредством водопроводи, най-дългият от които бил цели 27 км дълъг. 

Разкопките са разкрили част от някои обществени и частни сгради. Около централния площад – агората – са намерени останките на канонада, малък театър, обществени сгради и магазини. Имало е и обществена баня, открити са и останки от подово отопление в някои сгради. Предполага се, че е имало дори открита отопляема през зимата пътека за разходки. 

Градът е можел да сече и собствени монети. При проучванията са открити близо 1000 вида бронзови монети с различни изображения от Никополис ад Иструм. Тук са живеели хора с различни религии, което обяснява и разнообразните погребения, открити в района. Некроплите на града били разположени от двете страни на пътищата, водещи на север и на запад. За развлечение на населението тук са се провеждали гладиаторски борби и лов на диви животни. Никополис ад Иструм бил епископскоседалище. Градът е бил планиран по т. нар. Хиподамова система (улиците се пресичат под прав ъгъл и имат посоките на света). Днес можете да видите как са изглеждали: античните улици с настилка от огромни каменни блокове, тротоарите, централната улична канализация с ревизионни шахти в настилката и др. елементи на античното градоустройство. Разкрити са: останките на одеона (малък театър за камерни спектакли); централният градски площад (агора) с останки от околовръстнаколонада; сградите около площадното пространство; булевтериона (градски съвет); една улична латрина (WC); части от голяма обществена баня (терми), две от портите на укрепителната система и др.части от архитектурата и градоустройството на Никополис ад Иструм. На 200 м. западно от града са останките на водния резервоар-колектор. Той е пълнен от специално изграден водопровод. Дължината му е 25 км, пресича долината на река Росица по висока 18 м и дълга 3000 маркада. Началата му е при пещерата край Мусина. Конструктивният му капацитет е 16 000 л на денонощие. Водопроводният канал е минавал през село Дичин, като част от него е останал запазен. Запазени са и няколко антични кладенци на територията на самия град. Особено експресивна и богата е украсата на фризархитравите от йонийския ордер на агората, както и единствените (засега) разкрити в България колони със сърцевидно сечение. Интересно е, че освен с водопровод и канализация, крепостта е разполагала и с парно, и дори е имало открита пътека, която се е отоплявала през зимата и около която вероятно е имало екзотични растения. При проведените проучваия, възобновени през 2007 година, проучвателите намират и антична сребърна монета, тежаща около 30 грама с образа на Траян. Датирана е в края на II в. сл. Хр. Освен това е разкрита и отдавна предполаганата хипокаустна система, недалеч от агората на града. Хипокаустът се намира зад сградата на "сетана". Състои се от глинени тръби с отвори в долния край. Върху тях са били наредени каменни плочи, оформящи подовото ниво на сградата.

Мястото си заслужава, ако не да се види нещо оставено от българската варварщина, то поне да стъпиш по онези улици и да си представиш какво е било...
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??