mitpis (Мирослав Жеков)
44 163
23.09.2015 г., 10:46 ч.

Реката/ по Хесе/ 

Фотография
931 2 5

© Мирослав Жеков Всички права запазени

 Вътре седеше сам мъж и сякаш чакаше единствено мене, защото щом свалих шапка и прекрачих в ладията при него, тя веднага потегли и се понесе надолу по реката. Стоях в средата на ладията, а мъжът седеше отзад на кормилото. Когато го запитах закъде пътуваме, той вдигна поглед и ме загледа с присвити сиви очи. 
- Закъдето искаш - каза той с глух глас... Плувахме нататък, а сенките се издължаваха и всеки път, щом запявах, песента ми звучеше по-неясно, а гласът ми ставаше по-тих. И всеки път непознатият певец ми отвръщаше с песен, която правеше света още по-загадъчен и измъчен, а мене - още по-плах и печален...После се спусна здрачът и аз замлъкнах...
Херман Хесе \"Сън с флейт\"

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??