stormwatch (Христо Ангелов)
44 1039
22.10.2022 г., 22:17 ч.

“Рок-концертът отшумя...” 

Фотография » Фотожурнализъм
605 1 7

© Христо Ангелов Всички права запазени

Снимката е правена на финала на поредния магичен концерт на финландската метъл-дива Таря Турунен в България, 17.10.2022 г. Не знам, има нещо носталгично и някак малко тъжно в цялата работа. В смисъл- човек чака любим изпълнител или група година (а понякога- и години), планира през това време, постоянно слуша тяхна музика, коментира в различни фенски форуми (често коментарите излизат от рамките на “добрия тон” ;) ) и т.н, и т.н. Най-накрая настъпва дългоочаквания момент. Влизаш в клуба/залата/стадиона, шоуто започва, забавляваш се, дивееш, пееш с цяло гърло (аз разбира се, избягвам да го правя поради ужасното ми владеене на английски език и още по-ужасния ми стържещо-фалшив глас :D ), правиш “тонове” любителски снимки (в конкретния случай- около 70, които след това чрез метода на изтриване бяха редуцирани до към 50, като след щателно и дълбоко-прецизно размишление най-представителна и достойна за публикуване ми се стори тази :) ). И накрая (след обикновено- два часа) всичко това приключва. Музикантите си тръгват, сценичните работници с дълго отработвана рутина започват да прибират оборудването, а ти до последно стоиш (с още някой и друг останал фен) в постепенно опустяващата зала... И така до следващия концерт, когато целия този цикъл се повтаря отново...

П.П. Заглавието на фотографията е в кавички, защото е заимствано от началния куплет на една чудесна песен на Шурците, “По пътя”, чиито пълен текст е:

“Рок-концертът отшумя,

залата е вече празна,

Гасне всяка светлина,

Никой тук не е останал...”

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Петя ! Абсолютно си заслужава чакането (понякога дори отброяването на оставащите месеци, седмици, дни до даденото шоу е част от удоволствието, част е от това да бъдеш фен). Хе-хе, да, познато ми е това. И аз не съм от София. Всеки път освен планирането около конкретния концерт, трябва да планирам и куп други неща. Ето, например преди само няколко месеца (в края на май, след размазващия концерт на Дрийм Тиътър) реших да "експериментирам". Веднага след шоуто тръгнах към Централна автогара-София, в 00.30 хванах автобус за съседен град на този, в който живея, към 7.00 бях там, хванах втори автобус, и чак около 10 сутринта отключих входната врата на дома си :D ...
    П.П. Приятно изкарване на шоуто на Съли Ерна и компания ! "Арена Армеец" е точното място за такива големи концерти.
  • Заслужава си чакането, дори да е с години. Въпреки, че този момент трае час, два, три, но минава като секунда, все пак си заслужава. Важното е споменът, който остава, защото след рок концерт емоциите държат доста, доста дълго време. Поне мен... 🙂 Така съм се подготовила за Godsmack утре. Пътят ми до София ще е по-дълъг от лайфа им, но всичко си заслужава за този един час (миг), в който сте само ти и твоята музика.
  • Съгласен с всичко казано. Бих допълнил само, че още един начин за бягство/временно игнориране на действителността (поне за мен) е и заниманието с някакъв вид изкуство (в моя случай- изобразително такова). Честно, наистина когато седна пред белия лист и губя представа за времето и нещата, които понякога ме натоварват. Това е моят начин да пренеса магията в ежедневието .
  • Въпросът, Христо е защо ни е необходимо това бягство от реалността? Според мен защото концерт, филм, пиеса, пътешествие, книга, в които се получава магия, дори задълбочен, творчески разговор с магичен човек, в който се получава магия, са някакви извадки от реалността, които засищат потребността ни от истински смислени и красиви неща. Защото оказва се, че магията при посочените неща е истина, а рутинната реалност, ежедневието е изпълнено с фейк случки, взаимоотношения, правоотношения и други идиотщини. И макар и пристрастяването към посочените магични неща да е здравословно, може би е добре да се опитваме да пренасяме тази магия в ежедневието. Има хора, маьосници, на които това им се отдава изначално, но кой знае, може пък и да се учи изкуството да се твори магия в ежедневието.
  • Галя Борисова, много ти благодаря ! Да, определено имаше магия! Точно днес чух коментари на хора, които са били и на доста от предишните концерти на Таря у нас, че това е било едно от най-добрите и шоута досега. Да, концерти, филми (а защо не и пътешествия по различни краища на света?) действат (когато са качествено направени) точно по такъв начин- бягство (па макар и за малко) от реалността. И затова и след като приключат толкова много липсват. И затова и човек с нетърпение чака следващото подобно събитие. Един вид пристрастяване си е. На колкото повече такива неща присъстваш, толкова по-трудно става с всяко следващо "гладът" ти да бъде задоволен .
  • Фотографията е много добра! Винаги, когато има магия на сцената, а сцената е истинска само когато има магия, връщането към реалността е тегаво, защото човекът въобоще е забравил, че има такава. Така е и когато се е получила магия с филм или с пиеса. Всъщност това са портали към магични светове, връщането от които винаги е тегаво.
  • За незапознатите с творчеството на Таря ще си позволя да добавя само, че тя е и певицата, изпяла ей тази красота ...
    https://youtu.be/Y8rRHX9bHik
Предложения
: ??:??