zosimax (Димитър)
53 204
10.02.2008 г., 18:05 ч.

Старият ерген - Хората, които заслужават 

Фотография » Хора
1791 0 17

© Димитър Всички права запазени

" ... а в техните сърца-саксии
цъфтят цветята на скръбта. "

подсказано от kohrida
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • гледах, гледах,виждах, четох, гледах...мнооо ме кефите
  • Много съм впечатлена и възхитена!Браво!
  • Не съм искал да оголвам съвсем буквално смисъла на стиха по-долу, направих го за да се ликвидира недоразумението с kohrida. "Последният жених" е тежка тема, не мисля че точно е тя е идейния център в снимката. Да, в нея има тъга, но не чак толкова тъмна, мисля!

    Пак благодаря на Кадир за разбирането
  • Кадир това просто констатация ли е или ... предупреждение да речем!?
  • Благодаря.. И аз включването
  • Ох, олекна ми ... радвам се, че няма недоразумение
  • Ни най-малко не съм се усъмнила да намекваш за моминство, казах го по-скоро като шега. Благодаря за пояснението и все пак.. да! - всеки си има интерпретация И това е най-вълнуващото. Радвам се, когато има фотографии, които провокират общуване.
  • kohrida виждам, че си изпаднала в едно заблуждение и трябва да го изгладим - ти си се усъмнила, дали в написаното от мен към Кадир, че "ти знаеш кой къса нишката" не намеквам относно някакво твое моминство! Уверявам те нищо подобно не се съдържа нито в текста, нито в ума ми, дори не съм преглеждал личните ти данни.

    Написах това до Кадир, допускайки, че познаваш стихът на Далчев и поради нищо друго.

    В заключение ще кажа, че засега като че ли Кадир е стигнал пръв до отговора за късането на нишката и няма да ви държа повече в напрежение - това, както в повечето стихове на този автор, е смъртта.

    Но, удивен съм позитивно и креативно от всичко споделено от всички вас - колко много асоциации и препратки се направиха! Това е красиво. Благодаря ви.
  • Хм... Според моето скромно усещане все още не съм стара мома и все пак имам свое тълкуване. Не знам дали ще оправдая очакването и доверието, които ми делигираш, Димитър, но интерпретацията ми е следната: Нишката е именно онази нежелана вече от тези жени монотонност и праволинейност на съдбата им, живота им, ежедневието им. А кой ще я скъса? Вероятно както често се случва при подобни ситуации - потребна е любов, трепет, страст, желание... и естествено обект на тези чувства
  • Съжалявам, ако в този сайт тъгата е някакъв предел, който не трябва да се прекрачва, а пък аз съм го сторил.
  • Кадир и аз предпочитам цветния вариант, затова съм го и предложил тук Но за нишката ... не е каквото си мислиш, скъсването й не се свързва с надежда, уви! Мисля, че kohrida знае кой къса нишката.
  • kohrida радвам се, че ти е харесал стиха! А строфата, която си извадила пред скоби, е сърцевината на снимката. Благодаря ти!

    Далчев е като хубаво червено вино изпито с мъдри хора в зимна хижа нейде високо в планината.

    В надписа няма нищо нередно, това е моя воден знак.
  • Моля! Извинявам се за намесата, но мисля, че Безжичен няма против заглавието, а надписа-лого в долния десен ъгъл /Безжичен, извини адвокатстването ми и поправи, ако греша /
    А текстът на Далчев, който ни поднасяш, е меко казано вълнуващ! Чудесно си илюстрирал емоцията в него чрез фотографията си! Особено тук:

    "...а в техните сърца-саксии
    цъфтят цветята на скръбта.."
  • Благодаря Даниела и Безжичен! Относно надписа (заглавието) - ето как виждам смисълът му, макар в случая за обект да е послужил мъж:

    СТАРИТЕ МОМИ

    Ръцете бавно се протягат
    и пее старият чекрък,
    през сухите и тънки пръсти
    се точат нишки от коприна
    като лъчи през сухи клони
    във пуста есенна градина:
    то старите моми безстрастно
    предат, насядали във кръг.

    Те не говорят и не питат,
    а всички сведени мълчат,
    въртят безспирно колелото
    и слушат скръбната му песен,
    от сутринта в студени стаи
    над стария чекрък надвесени,
    и ето вече по стъклата
    догаря най-подир денят.

    О, старите моми печални,
    които чакат вечерта,
    за да отдъхнат в сън най-после
    и почнат утре освежени!
    Те имат тук едно богатство:
    то са косите посребрени,
    а в техните сърца-саксии
    цъфтят цветята на скръбта.

    Печалните моми що искат?
    Каква надежда ги зове?
    Нима ще трябва да загинат,
    без радостта да ги споходи?
    Ах, старите моми очакват
    накрай женихът им да дойде,
    последният жених да дойде
    и скъса нишката надве.

    1923
    Атанас далчев
  • Фтогарафия, която диша! Поздравявам те и... повече ми допада пълноцветния вариант - вижда се контрастът с цветовете... пролет и лято - есен и зима... Преходност и равносметка. Чудесно изпъление!
  • Защо пък с друго име - ако прочетеш "Старите моми" на Далчев, ще разбереш, че името си е на място... Има и други начини да се отстрани потника, но на мен ми стои добре и с него...

    Многото пипане (към каквото дигиталната среда предразполага) в търсене на художественост и т.н. на мен специално не ми допада, дори противоречи на естетическото ми чувство.
  • Мерси Кадир А дали пък не е по-добре така - http://www.freeimagehost.eu/image/b7ec022593082!
Предложения
: ??:??