"- Ах, мъничък мой, мъничък мой, обичам да слушам този смях! - Тъкмо това ще бъде моят подарък... ще бъде както с водата... - Какво искаш да кажеш? - Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки. За учениците те са проблем. За моя бизнесмен бяха злато. Но всички тези звезди мълчат. А ти ще имаш звезди, каквито няма никой друг... - Какво искаш да кажеш?"
"И обичам да слушам нощем звездите. ТЕ са прилични на петстотин милиона хлопки..."
Трябва ли да ме е срам, че всеки път, когато препрочитам "Малкият принц" се просълзявам? Много се вживявам в книгите, които чета, а тази е особено силна...
"Аз съм отговорен за моето цвете. То е толкова слабо! То е толкова наивно."
Хубаво е да си имаш цвете сред звездите.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.