Беше студена февруарска нощ...Часовникът отбелязваше вече 21.00, а мокрият студ щипеше бузките...но на кого му пукаше. Зъбите ни тракаха, коленете ни трепереха, едва си чувствах пръстите на ръката, когато натисках копчето на камерата, но гледката просто компенсираше всички физически неудобства...