20.11.2010 г., 9:47 ч.
Тъга
© Димитър Тихомиров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Зависи кой къде иска да акцентира - не искам да акцентирам точно върху човека а върху тротоара(неговият път) Старец - спрял да почива, а пред него млада дама продължава на бързи обороти.
А относно "клъцването" в момента в които качвах снимката мислех, че това е правилния подход, но сега като я гледам и аз мисля че трябва да се клъцне.
Кадир все пак благодаря за посрещането! -
Поздравления!
-
С Йотова за кръцването отгоре,(че и отдолу малко бих ), иначе снимката много ми хареса!
-
Снимка с акцент. Бих кръцнала малко отгоре и отдолу. Поздрав
-
По-скоро отчаяние!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Калин Донков
Тайно се плашим от всеки възторг неуверен
По е понятна тъгата ненужна - но ярка.
Всъщност света ни така справедливо измерен,
Просто не може на всеки да бъде по мярка.
Нервно живеем, а нервите станаха здрави.
Празнично светим- а празника пак ни прескача.
Грижата само човек на човека подава,
Като излъскано в хиляди длани петаче.
Колко наивно закривах от срам синините.
Лекувах по лицето тревожните знаци.
Мигар са малко онези юнаци, които
Носят усмивка, както се носят мустаци?
Нека когато завърша гнева си безвреден,
Когато затръшна горчивата своя тетрадка,
Най-талантливият вече да не е най-беден,
Най-храбрият да не живее най-кратко.
Най-красивият да е поне веднъж обичан.
Най-нежният да е най-сетне погален.
Най-мъдрият размисъл съвсем да не е трагичен.
Най-мъжкият разговор да не е непременно прощален.
Имам да чакам в този живот неизгледан.
Дълго ще чакам. Последна е мойта задача -
Да се засмея. Но тъй да се смея последен,
Че да се чува как повече Никой не плаче.