22.08.2008 г., 22:10 ч.
защо няма никой?
© Елена Драгнева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много е мистично, а аз обичам мистиката! Браво на теб!
-
ПРИКАЗКА ЗА ПИНОКИО
Ослепял за нещата наоколо
и привикнал съвсем да мълчи -
ето, малкият дървен Пинокио
изведнъж е отворил очи.
Двете палави весели кръгчета
се заглеждат във стария шкаф,
оживяват несръчните пръстчета
и Пинокио вече е прав.
И върви той по тайните улички
с неизвестни, добри имена,
под небето, обсипано с лунички
и сред тях една малка луна.
Всичко сякаш е много познато,
сякаш някога пак е било.
Ах, Пинокио, даже земята
представлява едно колело.
Той се смее почти без причина
(няма шапка и няма палто),
а зад ъгъла там Коломбина
се е спряла кой знае защо.
И Пинокио, без да разбира
(или вече разбира това),
влиза в нейната малка квартира
със замаяна леко глава.
Този номер е лесен за нея,
а за него е толкова нов
и навярно съвсем ненадейно
все пак почва една любов.
Те си казват все същите думички
зад все същото прашно стъкло.
Тя е цялата,
цялата в лунички
на все същото тясно легло.
Ех, Пинокио, има ли смисъл?
"Има смисъл -
отвръщаш ми ти. -
Всичко беше толкова истинско,
затова вече свършва почти.
Всеки тръгва по свойта посока,
но светът е за двамата нов:
тя повярва, че има Пинокио,
аз научих, че има любов." -
Страхотно място! Имам чувството, че съм го сънувала... или май не. В съня ми беше мост и имаше рекичка... И въпреки това, това място ми харесва изключително много. А и усамотено... от сега нататък, ако ви потрябвам, ме търсете там
-
Интересна гледна точка.
-
Харесва ми.
Наистина навява тъга.. -
Може да им навява тъга...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Страхотно Роси!