Какво търсим в живота, какво искаме от него, какво е за нас той? Това е въпросът, който все по-често започнах  да си задавам. Всеки ден в новините ни съобщават за поредното  убийство, за поредната кражба, за поредната злоупотреба на властта. Нима това е новина за нас? Не, това неусетно се превърна в наше ежедневие. И всеки се възмущава, но историята остава в съзнанието на хората само още ден–два и се забравя. А истинският проблем остава даже незабелязан. Дали, вместо да възкликнем „Този е луд!” или „Каква жестокост!”, не трябва да си зададем въпроса кое кара към насилие всички тези хора. Кое кара баща и съпруг да избие цялото си семейството и да заколи зверски децата си? Кое кара човек да изнасили две деца, две невинни момичета, да ги убие след това и  да избяга, да заживее отново все едно нищо не се е случило... А може ли някои да разбере такъв човек, да надникне в неговата черна душа?... В живота за всяко нещо си има обяснение или причина. Те обаче почти винаги остават в тайна, там някъде – неизречени... И ние или не искаме да ги видим, затваряйки очите и сърцето си за тях, или просто не сме в състояние да го разберем, да осъзнаем, че наистина ги има.

Какво искаме от живота си? Приятели, любов и добра работа, за да бъдем преуспели и да „изкарваме повечко пари”, за да можем да живеем задоволително. Пари, пари  и пак пари. Всичко опира до тях. И се вкопчваш все повече в тази идея, работиш все по-усилено, пренасяш цялата си енергия върху това. А какво става като се прибереш у дома? Нямаш време да сготвиш, нямаш сили да чистиш... нямаш достатъчно време за себе си и за хората около теб. Здравето ти се разклаща и почваш да хвърляш пари по лекари, да висиш на безкрайни опашки, за да бъдеш прегледан, да търпиш обидите на жената зад гишето... Така ние се изнервяме съвсем и  започваме да търсим виновника – държавата, управляващите, системата, жената зад гишето, лекарите, всичките болни, наредили се на опашката... Всички! Така или иначе какво друго ти остава, освен да обвиняваш. Но каква полза от тези обвинения. Ти все още си седиш на опашката с изнервените болни, чакащи да бъдат прегледани. Жената от гишето продължава да бъде толкова груба с  клиентите, даже и по-груба. Системата си остава толкова объркана и става все по-объркана. Държавата си остава България, създадената  през 681 година и просъществувала до днес благодарение на редица велики и не толкова велики владетели и държавници. А сегашните управляващи продължават да са управляващи, в техните ръце продължава да бъде властта. Точно така, ти си оставаш една безгласна душа сред разбесняла и подивяла тълпа от безгласни души.  Около теб има толкова непознати хора, толкова непознати лица, за които и ти си непознато същество – конкурент. Надбягват се кой ще мине пръв на гишето, ще следи  и ще се бори със зъби и нокти никой да не му вземе мястото, за което е чакал толкова много време...

Така неусетно нашите проблеми ни обсебват все повече, че не забелязваме мъката на другия до нас. Отминаваме равнодушно сирачето протегнало ръка на улицата, просещо за помощ. Вървейки по улицата те гонят млади момчета и момичета, убеждавайки те да дариш пари за болно дете, за да му помогнеш... В този момент ти си задаваш въпроса дали тези пари наистина отиват за лечението на това дете или някои е намерил начин да печели пари за сметка на трагедията  на хората. Обезверен, отминаваш тези агитатори. Точно по този начин ние губим вярата в хората, в хуманизма, в  човешкото у нас.

Напоследък зачестяха и протестите – израз на недоволството на хората. Протести пред празен парламент, протести завършили с бой, насилие, арести. Протести на хора, които просто искат повече пари, а не промяна. Като се замислим е така. Ние не искаме промяна, защото не вярваме в промяната, не вярваме в добротата, в същност не вярваме в нищо и в никого. А тези пари от къде да дойдат? Някой задава ли си този въпрос? И отговорът не е само в това, че „политиците крадат от държавата”...

А какво става с децата, с младите надежди на България? Те живеят и се забавляват, защото, като пораснат, няма да имат време, сили и нерви за това. Какво е тяхното забавление? Нощни дискотеки, алкохол, цигари... Разбирането за забавление се смята да се съберат хората, с повод и без повод, за да могат да се напият до забрава и да се хвалят кой колко е изпил и как се е сбил с „оня идиот”. Колко забавно, да не помниш нищо от така забавната нощ.

 Всъщност, какво наистина искаме от живота? Да го преживеем или да го изживеем? За жалост, май се опитваме да го преживеем... Всеки протестира за това как живота му не е наред, как системата е порочна, как ни управляват неспособни... Вечно търсим виновника за нашата несполука. Всички критикуват, вадят грешките на показ, но кой търси истинските причини за нашето положение, защото колкото и да се обвинява, да се критикува нищо не би се променило, ако не се изкорени причината или ако не се направи опит да се поправят грешките, или да се направи поне една стъпка към промяната. Лесно е да кажеш, да накажеш, да осъдиш, трудно е да покажеш,  да направиш, да простиш и да продължиш.

Но докато не се огледаме, че не сме сами на този свят, докато не осъзнаем, че там, някъде също има хора с подобна на нашата съдба, никога няма да заживеем истински. Някога хората са вярвали в така силното и скъпо за България мото „Съединението прави силата”. За това самата история говори, ала днес ние, човеците, често забравяме тези могъщи слова... Но това, което най-вече забравихме в последно време е  да бъдем  Хора...