Доколкото си спомням репликата от един филм беше: "Човекът не е остров". Е, така е - никой не може да се справя сам без малко помощ от някой друг. Както се казва - приятел в нужда се познава, но винаги ли ще е до теб този твой приятел? Едва ли ще е винаги на линия, освен, ако не е любимото ти куче, може би. Мислиш си, че някой държи на теб, тъй като си видял и добри неща от него, но изведнъж всичко рухва! Сривът причинява огромни емоционални щети! Човекът, когото си смятал/а за истински приятел, ти забива нож в гърба и те гледа как се гърчиш от болката. Ти страдаш, а той сякаш става все по-силен и по-силен, хранейки се с мъката ти. Приятелят не трябва да е този, който те кара да плачеш, а този, на чието рамо можеш да поплачеш! Рядко се среща истинският приятел. Останалите са просто добри познати. Действията преди всичко! Не само хубавите думи са важни в едно приятелство, въпреки че много хора си мислят, че съществуват такива, градящи се на словата. Аз имам "удоволствието" да познавам хора с такива убеждения. Те мислят, че са най-добрите приятели на света, имат висока оценка за себе си, а всъшност потъпкват достойнството на околните. Неосъзнати егоистични и противни същества, живеещи в заблуда за положението си в обществото. Спокойно, рано или късно ще си намерят майстора! А ти не се отчайвай, че няма истински хора, на които можеш да се довериш и не забравяй, че дори и истинските приятели правят грешки. И въпреки това, не допускай да бъдеш нараняван/а често - можеш да съдиш за последиците, вземайки за пример мен. Все още си имам оптимизъм, но критиката към хората редовно присъства в ежедневието ми! Затова съм объркана и си противореча!