werty12361 (Стефан Димитров)
6 5
17.06.2012 г., 18:21 ч.

* * * 

  Журналистика » Други
1215 0 5

Аз те обичам

Бъди сигурна в това

Винаги съм гледал тебе

Госпожицата в моята душа

Давам ти сърцето ми

Ето и душата ми

Живота си за тебе давам

За очите ти,в които се оглеждам

И устните ти, които с целувки украсявам

Какъв прекрасен сън бе това

Леко невъзможно, и аз

Мислех си така

Но ти направи нещо, което болеше

Отначало, беше

Прекалено-като цяло,

Раздяла ти предложи

Съвсем случайно, но не забравай, че остава

Трайно и за момент боли безкрайно,

Улиците обикалям вече през нощта

Феноменално пада сълза след сълза

Хладно е вече без тебе

Царуват студ и тъмнина

Чакай, чух нещо

Шепот от сърцето ми

Ще проверя

Юмруци иска то да стисна

Явно трябваше само да кажа, че ми писна.

© Стефан Димитров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво!
  • В училище госпожата ми по български ни научи да пишем стихотворения в акростих и аз реших да се пробвам.
  • На мен пък ми хареса -типично за възрастта ти -дръзко, неритмично, леко цинично. Ако не си търсил нарочно тази подредба на стиха и нелогичните на пръв поглед главни букви -поздравления за усета!
  • Нов съм тук и не знаех къде да го публикувам,иначе благодаря,ще се потрудя повече.
  • Усмихва ме мисълта, че това е попаднало в раздел публицистика Да не би да е част от представяне на поредната стихосбирка? Предупреждавам, че не се заяждам! Още трябва да се потрудиш, за да се нарече поезия, но ти опитвай, докато стане или докато разбереш, че по-добре не.
Предложения
: ??:??