Прощално за баща ми!

Днес се прощавам със баща си. След няколко дни ще станат 10 години от неговата смърт.

Няма!!! Вратата отдавна хлопа – несмазана.

Пантата ù се изкривила и скърца всеки път, като за последно - и за добре и за недобре приет гост.

Останаха старите хора и спомени, новите са други – не помнят теб.

Внуците ти, тези, които обичаше и искаше, днес тичат буйни и диви в двора ти.

Знаят те, не са те виждали, не помнят, но те обичат.

Лозата и къщата стоят, като вечни стражи засега, помнят всяка стъпка, поздрав и мъка в този дом, но мълчат!

Хората, които те обичаха и обичат, още са живи и  вече имат други неволи, мъки, беди, радости и щастия.

10 години, това е миг, но не и за Нас, преживяхме и чухме за много неща, прочетохме много книги (тези, които ти ни препоръчваше и тези, за които не си и чувал), така е и с песните, филмите, нещата от живота, има много неща, от които щеше да си втрещен – сещам се за 2001 г. – Срутването на кулите близнаци в Ню Йорк, за подводницата Курс, за Садам Хюсеин и за мн. други, за България и неравния ù и незнаен път - оттогава в европейската история .

Много, много неща се случиха за тези 10 г., но винаги искам да чуя твоето мнение и една ръка да се протегне към мен, дружески и бащински, да се залепи за рамото ми и да ми даде отново надежда и упование за утрешния ден.

Пращам ти поздрави от всички, и Поклон, че те имаше!