Не се бях замисляла за подобни неща в живота ми, те бяха част от съществуването ми, но не и животоопределящи. Така беше до деня... в който в приказките се появява принцът, а при мен споменът. Чути думи (бях ужасно любопитна и си оставам досега - нещо като Пипилота, само че без кон и баща собственик на остров.)

            Но след години разбрах какво съм чула (сигурно звучи като криминален роман...)

          Мои роднини са били част от ДС .

     Аз, като човек, роден 1971 г., чавдарче, пионерче, комсомолец -  отряден и дружинен председател, човек от народа (наследник на Митко Палаузов), бях едва ли не подготвена за такива висши цели, но не и за това, което разбрах след години.      

           Чудя се и до днес какво да правя с мойта тайна, не съм се ровила в досиетата, не го и искам, не мога да се извинявам на хората (за чужди пропуски), не се и виня до някъде... но си остава гложденето и чопленето в душата ми, че някой ден, някой, някъде, ще ме попита защо? А  аз няма да мога да отговоря (и не че няма да намеря думите на оправданието, а защото не мога да му кажа  - дали не са му броили литрите от млякото на кравата.)

           Идиотизъм - пълен. Добре, че си отиде този гениален строй, сега и да не съм равна с другите и да съм под или над тях, съм щастлива, защото съм независима.

 И един съвет, когато чуете нещо, което не разбирате, оставете го да престои и да узрее, ако го разберете - го споделете (Хвърлете хляба си по водите).