По принцип нямам строг критерий за мъжете. Отворена съм към всякакъв тип мъже, стига да имат достатъчно чар, да са интелигентни. Много държа на добрите обноски, на доброто отношение между хората изобщо.

Когато говорим за първи път среща, за първи път виждане с мъж, той може да ме впечатли с добрия си външен вид, с доброто си държание. Впечатляват ме мъже, които са артистични натури, които имат добро възпитание, които уважават жените и не ги третират като някакъв друг вид същества.

Такъв човек съм, че оставям хората да изявят себе си от самото начало до края и в последствие си изграждам някакъв образ за човека, с когото контактувам. Отчитам добрите и лошите му страни и преценявам за себе си, до колко мога да понеса недостатъците му и до колко мога да се преборя със тях, защото смятам, че в една връзка и единият, и другият си влияят взаимно. В този смисъл смятам, че хората се променят под влияние на партньора си. Ако това, което съм „видяла”, ме устройва, няма проблеми да продължа контакта си с мъжа.

Смятам, че в отношенията с мъжете трябва да има задължително някаква връзка - интелектуална или духовна, защото всичко останало във връзката като секс, като взаимни преживявания, започва някак си да се изчерпва. Ако няма какво да си кажа със мъжа, ако нямам с него еднакви усещания към света и за нещата от живота, се оказва, че в един момент връзката губи всякакъв смисъл.

Обикновено с всеки мъж, с който съм, търся да има поне малко напасване както в духовен план, така и в сексуален план. Разбира се, вкусът ми се променя с годините. И определено смятам, че сексът е много важен, като преди години не беше така. На този етап от живота си смятам, че за да съществува връзка между мъж и жена, трябва задължително отношенията им в леглото да са на ниво.

Мога да кажа за себе си, че обичам да флиртувам, и го правя винаги, когато съм в настроение. Това ми доставя огромно удоволствие. Всъщност дали ще флиртувам с някой мъж, зависи и от самия него, зависи дали той умее да флиртува. Ако умее, съм в стихията си, но ако човекът отсреща не поеме, спирам и се отказвам.

Установила съм, че във флирта огромно удоволствие ми доставя гъделът, който се получава, когато другият ти откликва адекватно и започва да те гледа възхитено. Чувствам се страхотно, когато виждам , че мъжът, с когото флиртувам, започва да открива хубавите неща у мен, когато усещам, че заедно мислим и „дишаме”. Чувствам особена наслада от флирта, когато накарам мъжа да се почувства възхитен от мен.

Затова просто обожавам да провокирам мъжете. Защото за мен провокацията е най-забавният начин мъжът най-добре да се саморазкрие. Ставам свидетел на това как той разсъждава, как реагира и т. н.

Само да не си помислите, че въртя мъжете на малкия си пръст. Не. От това не изпитвам удоволствие. Но пък си позволявам да го правя с мъже, които се надценяват и които смятат, че могат много, а всъщност не са толкова способни. Така им показвам, че много грешат, като смятат себе си за супермени - от една страна, а от друга - им доказвам, защото обикновено такива мъже омаловажават жените, че жените са по-добрата половина от човечеството.

Не допускайте, че смятам, че жените превъзхождат мъжете. Просто мисля, че жените имат някои качества, които мъжете не притежават. И тези качества са по-полезни за човека, за да живее, за да възприема света около себе си, за да се справя с проблемите си, за да върви напред.

Много от мъжете ми казват, че ги впечатлявам с интелекта си, но като че ли това не винаги е истина. Нямам точна представа. Но предполагам, че най-вече и в повечето случаи е това.

Честно казано, не бих преспала с мъж, с който се виждам за пръв път, защото житейският ми опит е солиден и ми е показал, че който ми хареса от пръв поглед, обикновено не става след това. Оказва се некачествен човек. Спестявам си подобни грешки, защото знам, че разочарованията са големи. А разочарованието от един мъж при мен  преминава в разочарование към всички мъже и затова не искам да се настройвам негативно.

Говорим за разочарование. Много неща могат да ме разочароват у мъжете. Най-вече ме разочарова бягството на мъжете от отговорностите им. И когато установявам подобно нещо, съм най-потресена. Потриса ме безотговорността на мъжете към собствения им живот, към хората, които го заобикалят, към всичко. Смятам, че мъжете има някакво тотално бягство от отговорносите им, които са приети, ако щете, в исторически аспект. Да. Животът е станал много труден както за мъжете, така и за жените, но като че ли жените са някак си по-борбени, търсят начини за изход от ситуациите. Докато мъжете просто вдигат белия байряк и казват „Аз толкова мога и понеже не мога, го удрям на живот!” или „Все ми е тая! Оставям си вкъщи! Не ми пука! Не ме интересува!”. Това поведение у мъжете адски ме разочарова.

Общоизвестно е, че жените обичат да им се задоволяват капризите им, но аз не съм от този тип. Защото, смешно беше, наскоро чух за себе си, че аз не съм жена, а мъж. Може и да е вярно. Взела съм доста сериозно живота в ръцете си и искам да направя нещо в него, а в този мъжки свят е трудно за една жена. Да си жена, да си женствена, да живееш като бабите ни само в къщи и да изискваш от мъжа и той да е длъжен с всичко да се справи и да подсигури, според мен е някак неадекватно. Може би мисленето ми не е съвсем женско. Но мога да кажа искрено, че капризи рядко имам. Имам искания, които са основателни и реални, и тогава наистина държа мъжът, с който съм, да ги изпълнява.

Всъщност, като се замисля, с мъжете много по-лесно комуникирам и се разбирам. Като че ли мъжете по-лесно се манипулират отколкото жените. Жените като че ли имат много повече претенции и комуникацията с тях е трудна. Те са склонни да очакват предварително обещания, че това на 100% така ще се случи, искат нещата да са приказни и красиви. Докато мъжете са някак си по-здраво стъпили на краката си, гледат по-прагматично на живота и са по-големи реалисти.

Нека не прозвучи нескромно, но смятам, че имам успех сред мъжете. И се получава така, че съм много харесвана от мъжете, а в същото време и толкова мразена от тях. Смятам, че мъжете ме харесват заради умението ми да ги изслушвам, да се договарям с тях, заради разностранните ми интереси и знания от различни области на живота. Някои мъже харесват и жената в мен, излъчването ми, сескапила ми, ако може да се говори за такова нещо, чара ми. Има и мъже, които гледат и така на мен. Наблюдавам, че мъжете адски много ме ревнуват.

Смятам, че мъжете търсят в една жена най-вече и преди всичко домакинята. Съвсем наскоро участвах в разговор с мъже, които коментираха жената по принцип. И те бяха на мнение, че един мъж би се отказал от Мис Свят дори, ако до него има една жена, която е добра домакиня и която е грижовна. Като че ли повечето мъже търсят в жената майката. И това за сетен път говори, че мъжете са избягали от отговорносите си и че по-скоро не са изживяли детството си, не са пораснали.

Смятам, че съвременните мъже искат да бъдат много обгрижвани. Може би имат някакво основание. Разбирам ги. Това е така, защото животът е много напрегнат и труден и пред тях стоят много предизвикателства. Поради лошо възпитание или самовъзпитание на мъжете не им стигат сили да се справят с предизвикателствата на живота. Нямат силата да носят на плещите си т нар. мъжко поведение. И когато се приберат при жената, на тях им се иска да бъдат много обгрижвани, за да се заредят за следващия ден. Ето още едно доказателство, че жената е по-силна от мъжа.

Моето послание към мъжете е да намират всеки ден поне по 5 минути да се спират и да се вглеждат в жената до тях и да мислят за нея като за човек, да се опитват да намерят пътя към нея, да се опитват да разберат какви стремежи и желания има, защото жената не се нуждае нито от широкия им гръб, нито от нещо друго от тялото им. Нуждае се от внимание, разбиране и подкрепа и ако всеки мъж отделя поне малко време за жената до себе си, смятам, че животът би бил по-добър.