Напоследък често се случва политици и журналисти да плашат достатъчно намъчилия се вече български народ с анархия. Мине не мине време и хоп, недейте така да правите, защото ще настане анархия. И един уважаван дисидент наскоро, и той - не искал да предизвиква анархия, а само да протестира срещу институциите. Клише, не клише, ама върши работа и хората какво да правят горкичките, плашат се – та нали хаосът е много страшно нещо, а и бандити ще почнат да крадат и убиват по улиците, и бомбени атентати, ужас. Само че се чудя кога тук са се случвали такива неща, за да знаем, че са лоши и че трябва да се плашим от тях. При комунизма имаше ред, спокойствие и дисциплина, никаква анархия. Е, един от малкото анархисти по това време гръмна с бомба паметника на Сталин и заради това, според мен напълно адекватно действие, лежа в затвора, но това е по-скоро изключение. Сега вече живеем в демокрация и в момента си съществуват законно анархистки организации. Протестират мирно от време на време, най-вече на първи май, развеят някой черен байрак, поискат социални придобивки – от рода на тази градският транспорт да бъде безплатен, и това е. Нито гърмят бомби, нито извършват убийства, просто хората са си идеалисти и имат леви убеждения. Не ми се виждат особено опасни. Така че къде се корени страхът? Да, имало е атентати преди стотина години, в смутни времена, когато човешкият живот не е струвал пукната стотинка и политическите спорове са се решавали с груба сила. Загивали са невинни хора, което е ужасно и недопустимо. Но кой крив, кой прав трудно - може да се каже, особено от дистанцията на времето. Ето няколко исторически примера. През 1923 година земеделското правителство решава да изземе оръжието от населението, в следствие на което ямболската анархистка организация организира митинг. Ямболският гарнизон разпръсва протестиращите, при което са избити 31 човека. После Стамболийски е свален с преврат (от военните) и жестоко убит, после се стигна до най-големия атентат в българската история – в „Света Неделя”, извършен от комунистите, между другото. Стигам до извода, че страхът се корени в неизвестното. Управлявали са ни комунисти – знаем ги колко струват, управлявали са ни фашизоидни елементи – и тях ги знаем, обаче анархисти не са ни управлявали, а то и няма как, защото те не драпат за власт.

  Има и една всеобща заблуда, че „анархия” означава „хаос”, а тя всъщност означава „безвластие”. Безвластието е нормално да плаши повечето хора, защото средностатистическият българин си иска султан, или цар, или Тато, или някой такъв като Тато, просто защото има робска психика. Но по принцип има начини свободните хора да се организират сами, но това е съвсем друга тема. Както е казал един практик на анархизма: „Анархията е майка на реда”. Много украинци го смятат за национален герой, между другото. И го почитат както ние почитаме Ботев. А, Ботев. Ами той човекът си е бил почти анархист, ако не и абсолютен – тук има някои спорове.

 Явно плашенето с анархия е опит да се държат в подчинение хората – слушкайте, бачкайте за без пари и не протестирайте, защото ще загубите и малкото, което имате. Но проблемите трябва да се решават, защото натрупат ли се прекалено много проблеми, става лошо (някой беше писал нещо за революционната ситуация), а с трайкане проблеми не се решават. Има и нещо друго. Всяка власт се страхува от идеалистите, защото икономическите лостове при тях не работят, а в лявата част на политическия спектър има повече такива, като дядо ми, например, който беше комунист по убеждения, но който винаги е ненавиждал Тодор Живков. Идеалисти бяха и хора като Петър Дертлиев и Стефан Савов, ама умряха, а след тях никой не дойде.   

  Така че, моля, плашете ни с комунизъм, с фашизъм, с ботулизъм, но не и с анархия.

  Аз съм спокоен, вицепрезидент Попова обеща, че няма да допусне „улицата” да раздава правосъдие. Обаче не разбрах дали позволява нивата с люцерна да раздава правосъдие в случай, че бъде накацана неправомерно от френски парашутисти. Както и да е.   

  Завършвам с един много смешен случай от преди няколко години. Бяха се събрали няколкостотин човека на гръцката граница да протестират срещу това, че властите не пускат бежанци от Сирия да влизат в страната. Един журналист изрази опасението си, че ще дойдат и гръцки анархисти,от онези „нинджите”, а те били много опасни, защото били, забележете, крайнодесни екстремисти.