11.02.2008 г., 12:10 ч.

Аритметика на любовта и времето след това 

  Журналистика » Социални статии
2001 2 0
11 мин за четене
  

    NB!

  Четивото не се препоръчва за вироглави, авантюристи и такива, които не правят разлика между "любов" и "секс".

 

 

 

АРИТМЕТИКА НА ЛЮБОВТА И ВРЕМЕТО СЛЕД ТОВА

 

 

          Странно заглавие нали? И то точно, когато всички влюбени вече са на крилата на Свети Валентин! Веднага следва  възмутен въпрос: "Как може да има нещо общо аритметиката с любовта?!". Има и още как! Аритметиката има общо в крайна сметка с всичко, защото е логична наука, а от логиката в живота няма как да избягаме. Колкото и да ни се иска и колкото да вярваме понякога, че сме успели. Уви...

          А другият въпрос, който следва от заглавието е "След кое "това"?". "Това" е оня момент, когато любовта е вече достигнала своята цел и двамата влюбени, които дотогава са мечтали за него, са заедно не само в леглото, а и в живота. Живота... Живота, който им предстои да изживеят заедно.

          Пиша това не за да натрапвам своите разсъждения, а за да предизвикам евентуално размисъл в ония луди-млади глави, които поискат да ги чуят. Защото китайците казват: "Умният се учи от грешките на другите, а глупакът - от собствените си". Не че на мене никой не ми е казвал някои истини за света, живота и любовта, но аз, като всяко лудо-младо съм ги пропускала покрай ушите си, докато... Докато не стигнах до тях по собствен, твърде каменлив път. "Ами защо да не стигнем и ние сами до тях" - ще си помислят отново някои луди-млади. Е, изборът всеки ще направи сам и който не желае, разбира се, може да не чете.

          След извървяния дотук от мен житейски път и събран житейски опит, мисля, че едно от най-точните определения за любовта е следното: "Любовта е непреодолимо желание да дадеш нещо, което нямаш, на човек, какъвто няма.". Сигурно някои ще се усмихнат скептично и ще се откажат да четат, защото това значи, че всъщност тя не съществува. Но...

          "Любовта е непреодолимо желание да дадеш нещо, което нямаш...". Едва ли има някой, в който да е пламнал огъня на истинската любов, който да не е изпитал желание да дава. Защото, когато се влюби истински, човек иска да дава на любимия си. Да дава! Не да взема. Да му дадеш всичко - нежност, грижа, красота, спокойствие, да сбъднеш всичките му мечти и всичко, всичко, което би го направило щастлив. Но това е невъзможно, защото ти нямаш всичко. Това е съвършенство. А съвършени хора няма.

          "... на човек какъвто няма."

          Пламнала е любовта. За вас любимия е всичко по, по, най. Най-добрия, най-красивия, най-нежния, най-умния, най-грижовния, най-внимателния, най-... Всичко най. С една дума съвършен. А съвършени хора няма.

          Нито ти, нито той сте съвършени.

          И така отминали са първите трепети, любовта е силна, толкова силна, че чувствате с цялата си душа, сърце, тяло и т. н. органи, че това е оня, с когото искате да прекарате живота си. Чувствате! Чувствате се птица на крилете на любовта, риба в морето на щастието и радостта, славей, който пее за нея. Не търсите логика, нито аритметика. Само романтика и поезия. Чувствате! Само че тук не става въпрос за авантюра, защото авантюрата почти винаги е с предизвестен край по подразбиране. Става въпрос за истинска, възможна любов. Идва оня щастлив ден и вие вече сте заедно. Младо семейство - със или без писмовно свидетелство вие решавате, че с Него или Нея искате да прекарате живота си, че Той или Тя ще е бащата или майката на децата ви. Децата - те са цвета на любовта. Нейната есенция, цел. Нейната вечност. Има ли истински обичаща жена, която не желае да носи в утробата си частица от Него, мъжа, когото обича? Да го задържи в себе си, да го продължи в децата си? А има ли истински обичащ мъж да не желае да посее семето си в Нея, любимата жена, за да продължи себе си и нея? Едва ли. И то се случва. Дотук добре. Но идва детето и започва аритметиката. Не се стряскайте, не става въпрос за пари. Става въпрос за време. Защото денонощието и за майката и за бащата т.е. за влюбените е 24 часа. Условно осем от тях т.е. 1/3 те прекарват в сън - няма как - биологична необходимост. В това време любовта следва да е в сънищата, но тях все още не можем да ги контролираме и затова обекта на любовта като че ли  все по-често постепенно започва да отсъства от там. Постепенно, по различни причини. И даже да няма други, научно е доказано, че физическото привличане към точно определен партньор се дължи на химични реакции в организма, което трае най-много 3-4 години.

          Втората 1/3 от тези 24 чАса, а дори и повече влюбените, като всички, отделят за работата, от която очакват заплата. Защото, за съжаление, никой не е измислил още как да се живее без пари в нашата действителност, когато почти всичко материално се купува (май с изключение само на въздуха). В това време на денонощието мястото на любовта между Нея и Него в повечето случаи е никакво. Е, има и такива, за които изкуството е работа и които могат да изразят своята любов в творбите си - картини, скулптури, песни, роли. Щастливци! Но са много малко. Останалите просто са заети с тривиални служебни задължения през тази 1/3 от времето си, през което любовта им си почива. Защото ако преподаваш, ако шофираш, ако си пред компютъра,  пред чертожната дъска, в комбайна или до струга, вниманието ти трябва да е съсредоточено в съответната дейност, а не да се рее из пространствата на Амур. Изключвам онези, които работят на ужким, както беше при "социализъма", а и още се среща, и от работното  време им остава и време за уж любов. Но вече се разбра, че тук не става въпрос за авантюри.

          И остава последната част - около 6-8 чАса от времето им, от деня им, от живота им за изявата на духовната връзка, която е между Нея и Него т. е. за Любовта. А между тях вече е и То - новият човек, роден от любовта, който си иска своето.         

          Оттук нататък има два сценария. Първият и по-разпространения у нас е оня, в който и Той и Тя са служебно ангажирани. Вторият - в който само Той е служебно ангажиран. Третият, в който и двамата не са, е по-специфичен и не е обект на настоящата аритметика.

          И така: по първия сценарий. Работния ден свършва. Идва време за семейната любов и семейните задължения. Думата "ЗАДЪЛЖЕНИЯ" произлиза от дълг - дългът на майката, дългът на бащата, дългът към семейството, което е станало вече три или четиричленно, включващо любимите деца. И тук, в тази част от вашия ден, е момента, когато трябва да се изявят уважението и приятелството, за да се съхрани любовта. А за да се случи това успешно, в нея трябва  да се вместят семейните задължения. Знам колко е неприятна думичката "трябва", но когато става въпрос за деца, семейство и дълг, няма как да избягаме от нея и жалко за оня, който не го разбере. И тук най-често започват пробивите. Тези задължения не са абстрактни. Те са твърде прозаични и могат да бъдат назовани: неизбежното пазаруване, което трябва(!) да осигури необходимите материални неща за съществуването на семейството, приготвяне на храната т. е. готвене;  поддържане чистота на дома т. е. миене на съдове, прозорци, чистене;  поддържане личната хигиена и чистота т. е. пране, гладене; обгрижване и възпитание на децата (последното общо взето и за съжаление се върши между другото все поради липса на време). Може би има някой, който се надява, че когато сервира на масата ордьовър от епитети, печено от строфи, салата от метафори и десерт от дитирамби,  съпругът и децата ще се просълзят от умиление. Може би  има и такива, които мислят, че прозорците ще станат по-чисти като напишат стих за това, че любимият е светлината на живота им. Надеждите са хубаво нещо и могат да крепят човека до известно време. Реалността обаче е друга и се измъкваме от нея единствено в съня, пред компютъра, (но дори и тогава се налага човек да яде), или в «оня свят», за който тук и сега няма да говорим. Тук и сега говорим за Любовта и съвместяването й със семейните задължения.  Като че ли в общи линии бяха изброени - дребни, ужасно  досадни, но неизбежни и които остават за тази последна трета от денонощието на влюбените. Ха сега, прочетете ги отново, ако не сте ги запомнили, и познайте, ако можете, кой ги върши. Отговорът в огромен процент от цялото, е: тя, любимата, съпругата, жената. Забелязвате, че вече ги няма главните букви, нали. Да, защото приблизително по това време те изчезват, заедно с романтиката. Защото тя е почти постоянно изморена. Не романтиката - жената. А един изморен човек много трудно намира сили за романтика. Защото след обикновения си работен ден тя изкарва още една, семейно смяна, за която никой не й плаща. И така е още от времето на нейната прабаба, която е вършила същото, след като се е приберяла от нивата.  С изключение на случаите, в които семейството може да си позволи да плати, за да свърши друг тези задължения. Пожелавам го на всички млади влюбени семейства, но за съжаление и тези случаи са нищожни като процент.

          Какво прави Той през това време в огромна част от случаите т. е. след обичайния работен ден? И това се знае - срещи и разговори с приятели, в някои не редки случаи по цяла вечер в кръчмата, футбол, или в къщи вестници и телевизия след вечеря, удобно излегнат на дивана, защото, освен че е станала майка на децата му, тя е заместила и собствената му майка и той приема като естествени грижите, които се полагат за него. Докато по времето на прадядо му не е било точно така. Защото в онези времена, след като се приберял от нивата и той е имал семейни задължения - да изчисти на добитъка и да го нахрани, да насече дърва, да донесе вода, да приготви всичко необходимо за работата на полето на другия ден, когато ще стане доста рано, за да се заеме отново с добитъка. Днес обаче тези задълженията на прадядо му са отпаднали, влезли са в работния ден на някой друг, който ще насече дървата, или ще отгледа месото и млякото, ще произведе житото и хляба и т.н.,  но задълженията на прабаба му - не. Затова, когато всичко е свършено и най-после настъпи оня миг любимата да се мушне в семейното ложе до неговото силно рамо, любимият се събужда от първия си сън с желание да докаже любовта си, а тя вече е набрала достатъчно негодувание от несправедливото разпределение на семейните задължения и обида от неразбирането му, че на по-слабите й рамене се стоварват повече задължения. И тази обида и неудовлетвореност от отредената й роля на ІІ качество човек, започва да заглушава нейната страст (даже преди да са изтекли четирите научно доказани години на привличане) и постепенно да замества онова топло и красиво чувство, свързало двамата. А е необходимо не толкова много от НЕГОВА страна то да бъде съхранено. Просто той не само да оцени нейния труд и да и плати за него с уважение и разбиране, с помощ и внимание, с цветя и целувки (а дори и те понякога липсват). Необходимо е Той да поеме част от нейния товар, за да им остане повече време от тази 1/3 от денонощието за тях - двамата, тримата или четиримата. И си струва в името на любовта и децата.  Защото светът е за двама. И защото само по този начин, биха могли, ако искат, заедно да доживеят оня ден, когато единия от двамата ще си тръгне първи, за да чака другия отвъд.

          Вторият сценарий е по-различен. Тя не ходи на работа, затова е по-малко натоварена, но се чувства по-неудовлетворена от изявата си като личност, макар и не винаги. Има такива жени, които ролята само на съпруга и майка, без да има нужда от други изяви, е достатъчна. Въпрос на възпитание, на епоха и географски ширини.

          Така е в живота - необходимо е «трябва», необходимо е «въпреки че»... Защото, когато се влюбим, в сърцето ни пламва огъня на любовта, но като всеки огън, той трябва да се поддържа, за да гори. Защото, ако не се поддържа - знаете - остават само въглени, а после и те загасват и остава само студена пепел. Опитайте да направите това усилие преди да е изгаснал огъня, защото да се разгорят отново пламъците на една угаснала любов е толкова възможно, колкото да залепиш счупено огледало.

          Написах това, за вас, влюбени и млади, с надеждата, че поне няколко ще разберат, че любовта не е завинаги само онова първо, буйно и красиво привличане, а и друго, но много важно нещо, за да остане тя жива - уважение и приятелство. Ако не вярвате, вгледайте се във вашите родители и си представете, че те също са се обичали толкова пламенно, колкото се обичате и вие. Някога, преди да се родите. Защото  Любовта е една и съща откакто свят светува, независимо от това в кое време живеят, как се обличат или каква музика слушат влюбените.

          Или може би не ви се вярва?

 

© Даша Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??