ЧЕТИВО С ПРОДЪЛЖЕНИЕ
АВТОСТОПЪТ – НАЧИН НА УПОТРЕБА
Учител в село Винарово, община Чирпан. Директор на училището във Винарово по онова време беше Ангел Колев. Няколко дни след като ме назначи на работа, той напусна, за да започне работа в чирпанската гимназия „Яворов“. По негова препоръка, общото събрание на училището избра за временен директор учителката Дора Енчева. Помолих, при съставянето на програмата, да се съобразят с моето желание в сряда и петък да имам по-малко часове. В замяна се съгласих през останалите три дни да имам шести час. Нека да поясня, че шестият час завършваше в 13,10 часа, а обедният автобус беше в 12,30 часа. Повечето учители пътуваха и който имаше последен час, трябваше да се прибира на стоп. Работа тъкмо за мен, професионалният стопаджия! Иначе, в сяда имах до третия час, а в петък само първи и втори час. Това разпределение на учебната програма продължи през трите учебни години (1991-1994 г.) на моето учителстване във Винарово. Та, през цялото това време, сутрин отивах на работа с автобус, който тръгваше в 06,50 часа от автогарата в Чирпан. От работа се връщах задължително на автостоп. Най-напред отивах до главния път, а после там стопирах коли за Чирпан, а понякога и за Стара Загора
Да се върнем в началото на този период. Това е ранната есен на 1991 г., когато страната се готвеше за предстоящите избори, които бяха едновременно и за Народно събрание, и за местно самоуправление. Изборите бяха насрочени за 13-ти октомври. Обученията в БСЧИ продължаваха всеки уикенд. Постепенно станахме най-добрите познавачи на изборното законодателство в страната. В изборния ден ни чакаха с нетърпение да отидем в някоя секция и да решим възникнал казус. Бяхме със статут на наблюдатели и имахме големи правомощия, включително да спираме изборния процес в случаите на сериозни нарушения. Лично аз имах подобен случай в село Оризово, община Братя Даскалови, където се наложи да прекратя изборите за няколко часа. Полицията ни оказваше пълно съдействие. Успях да обиколя всички секции в двете общини. Изборният ден се превърна в изборна нощ. ЦИК разреши да се гласува докато има хора пред секциите. Броенето на гласовете затрудни неимоверно секционните избирателни комисии. Отчитаха се резултатите от парламентарните избори, от изборите за кмет на общината, от изборите за общински съвети, а по селата и от изборите за кмет на населено място. От БСЧИ извършвахме паралелно преброяване на определени по специална формула секции и то, само, за резултатите от вота за Народно събрание. Събраните данни се съобщаваха в централата в София. При положение, че изискването беше броенето в секциите да започва с парламентарните избори, последният протокол от паралелното преброяване от една от чирпанските секции получих към 5,30 часа сутринта! В крайна сметка, СДС спечели с незначителна преднина пред БСП. В Народното събрание влезе само още една партия и това беше ДПС. Съставено беше коалиционно правителство от СДС и ДПС. За министър-председател беше избран Филип Димитров. В Чирпан за кмет беше избран земеделецът Петър Хаджидимитров, който беше подкрепен от СДС. Той спечели на балотажа срещу кандидата на БСП Трифон Митев. Тогава Общинският съвет се състоеше от 45 човека. Съотношението беше 23 на 22 в полза на БСП.
След изборите, учебната година се завъртя в обичайното си русло. Бях зает по цял ден, защото след обяд продавах книги. С настъпването на късната есен се преместих с книгите в универсалния магазин, където останах до началото на април 1992 г. Стоповете ми бяха кратки-основно от Винарово до Чирпан или, понякога, до Стара Загора. През почивните дни ходех основно в Пловдив, разбира се на автостоп, където се потапях в един по-различен свят. Новата 1992 г. посрещнах на парти у една приятелка в Чирпан. В началото на януари се наложи да ходя по линия на БСЧИ в София и Стара Загора. Причината бяха президентските избори, които се проведоха тогава. Както винаги, отивах на стоп, а се връщах с влак. И на двата тура обиколих всички секции в двете общини. Този път пътувахме с трабанта на една приятелка. Дори и снегът не ни спря! За президент на републиката бе избран Желю Желев, а за вицепрезидент - Блага Димитрова.
Вторият срок не се отличаваше с нищо от първия. Все същата натоварена програма. Все същите рутинни стопове. Все същите уикенди. Така завърши учебната година. Ваканцията, не само не увеличи стоповете, а, дори, ги намали. По цял ден продавах книги. Едва, след началото на футболното първенство, направих няколко пътувания на автостоп до София за мачове на ЦСКА. Вероятно сте забелязали, че Кърджали липсва в тази картинка. За пръв път, след връщането си от там, почти година не стъпих в любимия си град. Просто нямах време за това! Сещам се само за едно ходене в Кърджали през юни 1992 г. Отидох и се върнах на стоп. Спах в хотел „Арпезос“.
През новата учебна 1992-1993 г. нещата продължиха по старому във всеки един аспект: и в училище, и в продажбата на книгите, и в пътуванията. Докато пиша тези редове, си спомням за едно единствено изключение. И, то, едва през пролетната ваканция през април 1993 г. Една моя приятелка от известно време живееше в село Караманци, община Хасковски минерални бани. Беше се наложило да се премести там, защото майка й се разболя. Селото се намира на главния път за Кърджали през Хасковските минерални бани. То е изцяло населено с български турци. Посрещнаха ме много добре. На другия ден заминах за Кърджали, където стоях само няколко часа. Лееше се проливен дъжд, но това не ме спря да тръгна за Пловдив, където ЦСКА играеше с местния „Локомотив“. В Чирпан се прибрах след мача с влак Ето и маршрутът, който изминах на стоп през първия ден: Чирпан-Скобелево-Върбица-Горски извор-Хасковски бани-Караманци. През втория: Караманци-Черноочене-Кърджали, след което: Кърджали-Черноочене-Паничково-Асеновград-Пловдив.
Лятото на 1993 г. повтаряше предишното до момента докато не отидох на ученически лагер в Гурково. Лагерът беше десет дни. Заминахме на 24-ти юли и се върнахме на 3-ти август. През това време предприех само един стоп. Бях канен на рожден ден в Чирпан и се наложи да си отида за една вечер. Пътуването ми мина по маршрута Гурково-Нова Загора-Стара Загора-Чирпан. На другия ден се върнах по малко по-различен начин: след Стара Загора тръгнах по пътя за Казанлък, после излязох на подбалканския път и оттам стигнах до Гурково. След лагера ходих още веднъж до Гурково, за да се видя с една приятелка, с която се запознах докато бях там. Една неделя, пренебрегвайки августовската жега, се отправих към малкото градче по маршрута, който описах по-горе. Нямаше как да остана да спя там и реших да си тръгвам за Чирпан. Имаше една подробност: нощта беше напреднала. Тръгнах на стоп с намерението да стигна до Твърдица, а оттам да хвана влак. Сравнително бързо стигнах до гарата на градчето. За да не скучая там, се качих на първия влак, който мина. С него отидох до Сливен. Там пих кафе и се качих на директен бърз влак за Пловдив през Карлово. Около 7.00 часа бях в Пловдив, а от там на стоп си пристигнах в Чирпан абсолютно навреме. През същия този август на 1993 г. ходих на стоп два пъти до Велико Търново. И, то, за по един ден. Нищо интересно за отбелязване.Така стигнахме до учебната 1993-1994 година. Значително по-интересна и емоционална във всяко едно отношение!
Георги МИЛАНОВ
© Георги Миланов Всички права запазени