Бродилово - за хората и кучетата
Името на селото идва от брода на река Велека. В Бродилово живеят българи, потомци на бежанци от Източна Тракия. Едно мистично място - комбинация на Странджа, Велека и полъха от морето, който привечер се усеща ясно.
Селото има дълга история (най-ранните данни са в документ от 1498 г.), запазена идентичност, автентична култура и съхранен морал. В контраст със сегашното си положение Бродилово има дълги периоди на разцвет. Населението му е наброявало около 2000 души. Имало е развито животновъдство и земеделие, цехове, фабрика, действаща църква, училище, дърводобив, влакова теснолинейка, свързваща го със Синеморец и морето. Изнасяло е стоки и храни за Западна Европа. Хора от целия регион са идвали да работят тук.
Природата тук е щедра, земята - плодородна, климатът - мек и южен. Расте всичко - от картофите до смокините и наровете, от огромните дини до хубавите лозя, даващи много грозде. Бродиловските вина и ракии се знаят в целия край.
Около селото и в региона има много археологически паметници. Мястото е известно с вековните букови гори и зелениката, която расте само там. Едно от трите места в България, където е запазено автентичното нестинарство. Кукерите и коледарите са част от живота на селото. Тук особено се почита и денят на Света Богородица. На този ден селото празнува както в добрите времена, по които местните тъгуват.
В духа на мрачната българска традиция напоследък да пилеем всичко ценно, и Бродилово бавно изчезва. Неоценено и забравено. Сега в селото живеят около 250 души. Предимно пенсионери, които въпреки десетилетията тежък труд живеят с минимални пенсии. Без щедрата природа и малките си стопанства те са обречени. Бродилово е свързано с останалата част на България от един-единствен асфалтов път, който е в много лошо състояние. Така селото остава в изолация и практически без никакви възможности за развитие. Едно процъфтяващо в миналото село със собствена влакова линия, днес няма дори обществен транспорт.
Църквата, паметник на културата и една от най-интересните в региона, отдавна е затворила врати. Въпреки вложените пари в ремонта ù, тя не само не функционира, но и старинните икони са изнесени от общинската управа на Царево под предлог, че ще бъдат съхранявани по-добре. Така на практика църквата е отнета на бродиловци и е затворена както за тях, така и за гостите на селото. А гордостта на Бродилово - автентичното нестинарство, е вече регистриран патент, собственост на община Царево. Затворен е здравният пункт, училището, ритуалният дом. Има само един магазин. Последната останала придобивка на селото - местната фурна, затвори преди година. И през зимата снегът и лошите пътища оставят местните, особено възрастните, дори и без хляб. Системното намаляване на жителите на селото и новите изборни закони отне възможността на местните хора да избират собствен кмет, който да защитава интересите им.
И така Бродилово - едно от най-красивите и интересни места в България, бавно чезне в изолация, държавно безхаберие, липса на обществено познаване и подкрепа. Хората и животните тук се борят ежедневно за оцеляването си. И кучето, като верен приятел на човека, споделя наравно мъчния живот на стопаните си.
Бродиловци са добросърдечни и меки, но са уморени от свят, в който забравата е изместила уважението, а забраните – разбирането. Безсилието да променят нещата е в тежък конфликт с потомствената им гордост и те протестират. Протестират като празнуват. Празнуват един ритуал, огледало на суровия им живот. Реагират като всеки един от нас, който търси начин да бъде чут, когато другите оглушеят за него.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Игнасио Гонзалес Всички права запазени
