Името на селото идва от брода на река Велека. В Бродилово живеят българи, потомци на бежанци от Източна Тракия. Едно мистично място - комбинация на Странджа, Велека и полъха от морето, който привечер се усеща ясно.

Селото има дълга история (най-ранните данни са в документ от 1498 г.), запазена идентичност, автентична култура и съхранен морал. В контраст със сегашното си положение Бродилово има дълги периоди на разцвет. Населението му е наброявало около 2000 души. Имало е развито животновъдство и земеделие, цехове, фабрика, действаща църква, училище, дърводобив, влакова теснолинейка, свързваща го със Синеморец и морето. Изнасяло е стоки и храни за Западна Европа. Хора от целия регион са идвали да работят тук.

Природата тук е щедра, земята - плодородна, климатът - мек и южен. Расте всичко - от картофите до смокините и наровете, от огромните дини до хубавите лозя, даващи много грозде. Бродиловските вина и ракии се знаят в целия край.

Около селото и в региона има много археологически паметници. Мястото е известно с вековните букови гори и зелениката, която расте само там. Едно от трите места в България, където е запазено автентичното нестинарство. Кукерите и коледарите са част от живота на селото. Тук особено се почита и денят на Света Богородица. На този ден селото празнува както в добрите времена, по които местните тъгуват.

В духа на мрачната българска традиция напоследък да пилеем всичко ценно, и Бродилово бавно изчезва. Неоценено и забравено. Сега в селото живеят около 250 души. Предимно пенсионери, които въпреки десетилетията тежък труд живеят с минимални пенсии.  Без щедрата природа и малките си стопанства те са обречени. Бродилово е свързано с останалата част на  България от един-единствен асфалтов път, който е в много лошо състояние. Така селото остава в изолация и практически без никакви възможности за развитие. Едно процъфтяващо в миналото село със собствена влакова линия, днес няма дори обществен  транспорт. 

Църквата, паметник на културата и една от най-интересните в региона, отдавна е затворила врати. Въпреки вложените пари в  ремонта ù, тя не само не функционира, но и старинните икони са изнесени от общинската управа на Царево под предлог, че ще бъдат съхранявани по-добре. Така на практика църквата е отнета на бродиловци и е затворена както за тях, така и за гостите на селото. А гордостта на Бродилово - автентичното нестинарство, е вече регистриран патент, собственост на община Царево. Затворен е здравният пункт, училището, ритуалният дом. Има само един магазин.  Последната останала придобивка на селото - местната фурна, затвори преди година. И през зимата снегът и лошите пътища оставят местните, особено възрастните, дори и без хляб. Системното намаляване на жителите на селото и новите изборни закони отне възможността на местните хора да избират собствен кмет, който да защитава интересите им.

И така Бродилово - едно от най-красивите и интересни места в България, бавно чезне в изолация, държавно безхаберие, липса на обществено познаване и подкрепа. Хората и животните тук се борят ежедневно за оцеляването си. И кучето, като верен приятел на човека, споделя наравно мъчния живот на стопаните си.

Бродиловци са добросърдечни и меки, но са уморени от свят, в който забравата е изместила уважението, а забраните – разбирането. Безсилието да променят нещата е в тежък конфликт с потомствената им гордост и те протестират.  Протестират като празнуват. Празнуват един ритуал, огледало на суровия им живот. Реагират като всеки един от нас, който търси начин да бъде чут, когато другите оглушеят за него.