Когато става дума за бягство от затвора, винаги вниманието на хората е привлечено и или става дума за филм, или за митове и разкази, че дори вицове. Дали разказът за една реална  случка ще ви прозвучи като виц. Нещата са като по времето, когато Борисов беше казал за престъпниците, че той ги хваща, а те ги пускат.

Интересното е кои ли са те!?

Преди около година, като собственик на фирма за техника под наем, ми се случи

интересно преживяване. В офиса ми идват двама души да наемат две машини, казват, че са работници  във фирма за ремонти. Единият се представя като С.А. и подписва договора за наем, проверка в сайта на МВР показва личните му данни за автентични. След като оставят телефони за връзка, си тръгват с наетите машини. На другия ден, когато изтича срока на договора, позвънявам на телефоните на господина, наел машините, и се оказва, че това са предплатени карти, които вече са в боклука. Явно бях гризнал дръвцето, но така става в милата ни татковина,  да си плащаш данъците,  да имаш фирма честно и почтено, явно е грешка. Отивам аз в полицията и пиша жалба, както и до прокуратурата също. При разговора ми с една от служителките става ясно, че лицето С.А. е рецидивист и сме попаднали на закоравял престъпник. Де да видиш късмет,  попитах като го знаят какъв е, защо не е в затвора, отговори ми се, че го издирват и че ще нарушат правата му, ако ми кажат каквото и да било за него. Това беше първия път, когато усетих правата на престъпника, а от моя страна задълженията се оказаха повече от правата ми. Преписката беше на път за прокурора, той на свой ред ме привикваше отново, този път при  кварталния да пиша обяснения, дали не ми е приятел, че то можело да бил болен или затруднен сега, но да върне машините някой път…

Чудно ми беше това поведение,  все едно прокурорът защитаваше престъпника.

Минаха няколко месеца, в които проведох  разговори с полицай и ми се даде да разбера, че дори и да го осъдя, лицето имало присъда над 10 г. и след това, ако имал нещо на негово име, или почнел законно работа, можело да видя нещо…нещото, което щях да видя… е такова, че възпитанието не ми позволява да го споделя… По интернет разбрах как С.А. часове след измамата спрямо мен отива и краде мпс-та от друга фирма. Полицията продължава да издирва лицето, но ужилените фирми не са една и две и успяват да разберат, че престъпникът не е за издирване, а е в затвора. Някак си обаче е бил навън за повече от 24 часа и то с личната си карта, за да направи няколко престъпления и пак да се върне в затвора. Едни други хора дават старт на престъпника и сигурно имат изгода от това. Юристите ми казаха да го съдя до край, че все пак имало смисъл да му се добави към присъдата още. Какво от това, си казах, че той и така ще си е в затвора, но щом може да го пускат, когато има за крадене. Колко било лесно… нямаш нищо на твое име и си престъпил закона в пъти и това ти дава право на безпрекословна безнаказаност  и по време на изтърпяването на наказанията ти, няма нищо, което да ти пречи да си живееш в затвора и да излизаш за някой  друг удар.   Най-жалкото е, че това не е бягство, а престъпникът не е виновен, че му се дава възможност да прави нови престъпления. Това  е жалката ни реалност и ако нямах достатъчно роднини тук, щях да съм вече нейде, където за каралите мпс пияни  водачи отиват същия ден в затвора и след това се търсят доказателства, за да се води дело.

Най-жалкото е, когато надеждата за промяна умре. А тя не е мъртва, просто е потънала в забрава от равнодушие...