Бягам, бягам, бягам... Бягам от теб, който все още можеш да ме нараняваш; от дългите празници; от задълженията да бъда весела и непринудена сред познатите; от нови пространства и нови познанства.  
   ...
    Не можели да ни осигурят тройна стая. Така казаха и то само седмица преди отпътуването.
  - Разберете, грешката не е наша. От хотела казаха, че има тройни стаи, но румънската агенция отказва...
  - И какво предлагате? - питам спокойно.
  - Ами можем да ви предложим остров Корфу. Тук вече само ние сме организаторите. Ще видите колко весело ще си изкарате. Новогодишна програма с диджей. All inclusive.
  Изпращам Таня да вземе ваучерите.
  ...
  Пет автобуса! Тълпа туристи, отиващи да превземат остров Корфу навръх Нова година. Ние сме в първия. Раздават ни червени цветенца, да си ги залепим на дрехите, та да не се качим по погрешка в друг автобус или, не дай си Боже, да се изгубим. Пътниците в другите автобуси получават съответно сини сърчица, зелени пеперудки или жълти облачета.
  Почти не поглеждам спътника си - възрастен мъж, с когото не се запознаваме. Спим на пресекулки в неудобна поза от почивка на почивка. Точно по диагонал зад мен са седнали две двадесет и няколко годишни дебеланки, които не престават да се кикотят и да бърборят на висок глас. Целият автобус разбира, че са завършили Класическата гимназия и учат в университета - вероятно гръцка филология. Мария и Таня, които са точно пред тях двете, направо издивяват. Спътникът ми също подскача от нерви. Избива го на нелицеприятни коментари по отношение на дебелината им: 
  - Не мога да си представя какво бих правил, ако едно такова същество легне голо до мен - некавалерски коментира той. - Какво тържество на плътта! 
  ... 
 - И така, уважаеми туристи, предстои ни да се качим на ферибота до остров Керкира. Оттук нататък ще го наричаме така. Корфу е европейско название и идва от неправилното разбиране на латинското название Коркира...
  Въпреки желанието на Владимир - нашия екскурзовод, "да задържим ферибота, за да се качим" - нещо, което ни прозвуча доста абсурдно - все пак сме в Европейския съюз! - го изпуснахме и трябваше да изчакаме следващия ферибот, след час и половина.

  30-ти декември, часът е девет и петнайсет, намираме се в Игуменица. Температура на въздуха - около 5-6 градуса, с тенденция да се покачва. Много от заведенията са затворени или в ремонт. Сядаме на масичка пред единственото, което видяхме да е отворено.  Тук задължително със сядането ти носят чаша вода. За по 2 евро пихме разкошно кафе, сервирано в миниатюрна чашка.   Разходихме се после и по крайбрежната улица. От една дъхава пекарна си купихме пресни кифли с шунка. Един надуваем Дядо Коледа с почти човешки размер ту се появяваше, ту се спускаше в също тъй надуваем комин пред един от магазините. От един киоск Таня си купи малко тефтерче с химикалка, за да си води записки.
  ...
 Йонийско море мирише неповторимо, поне в тази част от годината - на чистота, на прохлада, на морски легенди... Мирисът е съвсем различен от острия аромат на Черно море.  Затваряш очи и подлагаш лицето си на вятъра върху най-горната палуба на ферибота... докато на хоризонта не се появи самият остров и народът не се притисне към перилата, сякаш преждевременно ще се изсипе във водата, за да доплува до брега.